ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

 Змей Горянин
Глашатаи обходиха престолния град Търново и съобщваха волята на завоевателя султан Баязид:
- Нека всички знаят, че справедливият и милостив господар Баязид Мълнията дава прошка на всички жители от града. Нека всеки гледа занятието си и всички да живеят мирно, тихо и спокойно.
Никого не ободриха думите на царските пратеници. Българите познаваха робската участ и с ужас посрещаха обещанията на победителя. Те не ги вярваха.
О, ако бяха в града войниците на цар Иван Шишмана, никога градските врати не биха се отворили пред турските пълчища!
Ала царят се биеше с турците дадеч от Търново,  а в града бяха останали само старите и немощни мъже, духовниците, жените и децата. Малцината войници умряха по върховете на кулите, като истински юнаци. До сетен миг те бяха ободрявани от светия старец Патриарх Евтимий, и умирайки шепнеха името му и очакваха да целунат светата му десница.

После, когато крепостта бе превзета, когато турците с диви викове се нахвърлиха да грабят беззащитните люде, Патриарх Евтимий се затвори в скромната си келия в патриаршеския дворец и там - от тъмно до тъмно - се молеше Богу да закриля България.
За пръв път той прекъсна молитвата си, когато чу виковете на глашатаите. Вслуша се в думите им и горчиво се усмихна.
- Нима мога да вярвам на обещанията на един тиранин?
Сетне облече простата си власеница и с твърди крачки се отправи към патриаршеската черква.
Потърси черковния прислужник, но не го намери.
- Скрил се е от турците, - поклати глава старецът и сам опъна въжето на камбаната.
Плавните звуци се понесоха далеч из града, прозвучаха като че ли идваха от самото небе, отекнаха направо в сърцата на заробените българи. От всички улици започнаха да се задават богомолци.
Турските войници, които сновяха из града, смаяни се спогледаха. Те дълго време се бяха мъчили да накарат българите да напустнат скривалищата си, а сега това ставаше от само себе си. Неколцина отърчаха към шатрата на Баязидовия син Челеби да му разкажат, че българите се събираха в патриаршеската черква, коленичеха на мраморните плочи и горещо се молеха.

Над тях като слова на мъдър пророк, се носеха думите на патриарх Евтимий:
- Бог ни наказва за греховете ни. Затова изпрати агаряните да ни заробят. Но ако се покаем, ако обикнем Бога и Родината повече от себе си, молитвите ни ще дадат сила на цар Иван Шиман и той ще победи враговете.
Див вой прекъсна думите на стареца. В храма нахълтаха турци с изтеглени саби. И почна сеч. Богомолците изтръпнали сами привеждаха главите си под мечовете. С разширени от ужас очи гледаше патриархът страшната сеч. Той се опита да викне, но гласът му замря. Към него се приближи един турчин и вдигна ятагана си. Ала ръката му остана вдървена. Някаква необикновена болка изкриви лицето му:
- Пазете се от тоя старец! Той е магесник! - викна палачът.
Вън на двора стоеше Челеби, синът на султан Баязид - обграден от своите първенци и съветници.
Той гледаше със свиреп поглед кръвта, която протичаше през отворената врата, и очите му не мигваха. Чуваше страшните стенания на жертвите - и сякаш за него те бяха хубава музика.
Но когато видя бледия лик на патриарха, страшният тиранин изтръпна. Лицето му пламна, очите му се премрежиха, почувствува, че коленете му се подкосяват. Толкова силен беше погледът на стареца.
- Челеби, ти си лъжец и убиец!
- Мълчи, безумецо!
- Аз ти казвам истината, Челеби! Ти изпрати глашатаи да известят на хората, че султан Баязид им дарява мир. И ги излъга, когато те повярваха, ти ги изби. Лъжата и убийството не са украса за короната на един цар! Ти опозори короната на Баязида!
- Убийте го! Убийте го! - закрещя вбесен от гняв султанският син.
Ала войниците останаха настрана. Те бяха чули думите на другаря си, който се бе опитал да съсече стареца и бяха видели мъката му.
- Този старец е магесник, господарю, - каза един от тях.
- Махнете го от тук! Не искам да гледам очите му! Не искам да слушам думите му!
- Послушай още малко, Челеби! - спокойно отговори патриархът, - Тези думи са последно предсказание за султан Баязида: чака го нерадостен живот и позорна смърт.
*
Преминаха години. Баязид завладя целия Балкански полуостров и много от земите край Адриатика. И тъкмо когато беше на върха на своята слава, монголският цар Темирлан нападна източните предели на държавата му.
С безгранична храброст се защищаваше Баязид, но паднаха войските му разбити, а сам той бе заловен в плен. Темирлан заповяда да намажат пленения султан със смола и да налепят отгоре му перушина. Така обезобразен го развеждаха за присмех из цялото царство на монголите. А сетне, го пуснаха да проси из улиците на Анкара, за да не умре от глад.
Умря на една купчина смет накрая на града. Неговият син Челеби си спомни последните думи на стареца патриарх Евтимий.

в-к Весела дружина, София, 1942 г.

Прочетете още: СКАЗАНИЕ ЗА ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТИ ПАТРИАРХА ЕВТИМИЯ, НАПРАВЕНО ЗА ГОРДЕЛИВИЯ СУЛТАН БАЯЗИД МЪЛНИЯТА от Змей Горянин

 ➤ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ