ДРУГАРИ

 Змей Горянин

 Този човек и това куче бяха истински стари и верни приятели. Кучето не беше собственост на човека, защото имаше лично достойнство и чувстваше, че никому не може да бъде собственост.
То въобще не принадлежеше на никого: едно голямо, рунтаво селско куче, забравено в града, навярно от някой млекар.
А човекът беше забравен в града от самия град: стар, грохнал, самотен човек.
Някога, в музикалната академия беше отличен пианист и колегите му го гледаха със завист. Очакваха от него да излезе гений. А нищо не излезе. Защо? Нямаше никаквава причина. И все пак нищо не излезе. Започна да  свири в един кинематограф, сетне набързо промени оркестрите на няколко ресторанта и остана в едно не много реномирано, но отлично посещавано кабаре.
Не! Той нямаше никакви амбиции. Пръстите му се задоволяваха да тичат добросъвестно по клавишите, а душата му се изпълваше с радост, когато бакшишите биваха особенно щедри. Защото всичките му желания се свеждаха до някакъв болезнен стремеж да спестява.
Но неговите приходи бяха толкова нищожни, че спестяванията му никога не надхвърляха максималната влогова сума в пощенската спестовна каса.


2. Кучето нямаше спестявания, но имаше нюх и здрави ежби, затова живееше по-малко мизерно.
А човекът разбираше отлично.
Никой не знаеше, как се бе постигнала тази дружба. Може би човекът някога беше подхвърлил къшей хляб на кучето, а може би и самият му окаян вид беше опечелил безкористната животинска любов.
Важното е, че любовта съществуваше.
Всяка сутрин, излизайки из къщи, този неприветлив човек се усмихваше на кучето и всяка сутрин това неприветливо куче отговаряше на усмивката с живо махане на опашката си.
Сетне двамата тръгваха по булеварда. Вървяха все по един тротоар и стигаха все пред същото малко кафене, където човекът се отбиваше да изпие един чай, а кучето изпълнило дълга си на придружител- отправяше се в близките къщи да дири огризки от сметта.
Неговите изследвания не продължаваха дълго, защото знаеше точно кога ще излезе човекът из кафенето и отиваше да го посрещне, за да го съпроводи до вкъщи.
Това ставаше всеки ден.

3. Великият Достоевски разправя в "Унижените и оскърбените" историята на един старец и неговото куче. Тяхната история, която завършва с това, че когато кучето умряло- умрял и старецът.
Тук работата е съвсем друга. Един ден човекът, пианистът от кабарето и голямото, рунтаво селско куче тръгнаха за кафенето. Беше неприветлив сив есенен ден и човекът беше съвсем окаян, а кучето много гладно.
Над града лежеше гъста мъгла, през която хората се очертаваха неясно, с огромни размери.
Кучето гледаше тези безформени силуети и ръмжеше, а човекът го потупваше леко по шията и го успокояваше:
– Стига, приятелю! Това са хора! Хора, като тебе и мене.
Това беше изразът на истинското, вярното приятелство: човекът смяташе кучето, като равен на себе си.

4. Ала мъглата беше много тежка и задушаваше човека. Той се закашля на няколко пъти и погледна към пейките на булеварда. После прекоси бързо и седна на една от тях. По-скоро падна на пейката.
Кучето изскимтя. За пръв път му се случваше човекът да се отбие от пътя за малкото кафене.
Поиска му се да завиее, но мъглата го задави; то страхливо подви опашка и клекна пред пейката.

5. Човекът се задъхваше. Ръцете му напразно се опитваха да се задържат за облегалката на пейката. Пръстите се движеха бързо, бързо, като че ли отново тичаха по клавишите на беззвучното пиано от кабарето. После изведнъж спряха тичането, посиняха, огърчиха се и човекът се отпусна на влажната земя.
Тогава кучето настръхна! То оголи острите си бели зъби и заръмжа.
– Бясно е! – каза единият минувач. – Ето, и опашката му е между краката!
Другият повдигна рамене:
– Човекът е зле! Вижте: единият му крак потреперва.
– Какво да правим с кучето?
– По-добре е да повикаме стражар... Защо да си имаме разправии?!

7. Стражарят дойде.
Обясниха му.
Тогава той бавно извади пистолета си.
– Щом е бясно...

8. Мъртвото животно направи конвулсивни усилия, примъкна се към мъртвия човек и падна напреки на тялото му. Така те представляваха един грозен и безформен кръст.

 ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ


Може да споделяте всичко от блога, но използването и препубликуването на част или цялото съдържание на блога в интернет или на хартиен носител, може само с изрично разрешение и като се посочи източникът- https://zmeigorjanin.blogspot.com