Змей Горянин
"Да бъде вечна славата ти, святий отче, за подвизите, които си извършил и за твърдостта, с която си отстоявал на всички клевети, гонения и страдания, за да утвърдиш правата и истинна Христова църква! Ти не си се убоял от царе и боляри, не те е стреснал насоченият към гърдите меч и жилото на скверните хули не е покрусило сърцето ти, защото винаги високо си издигал пречестния кръст на Господа нашего Иисуса Христа и с непоклатима вяра си го пазил чист и неосквернен от долни богохулци. Да пребъде твоята слава, святий отче, докато свят светува, и вярата ти да се прелее в сърцата на всички християни, за да се укрепят с нея и смело да се борят против богомразците!"
Така трябва всеки християнин да славослови свети Атанасия Велики, могъщият стълб на Христовата църква, борецът за единственото и неизменно тълкувание на Божието слово, непобедимият защитник на православието. Защото той е един от тия, които в най-тревожните времена за християнската църква с високо боговдъхновение се е борил срещу нейните смутители - окаяни слуги на дявола.
Свети Атанасий се родил в края на трети век в египетския град Александрия. Там по него време светителствувал епископ Александър - мъдър и праведен старец, който отделял много грижи за образованието и възпитанието на младежта. Нему направило впечатление ученолюбието на младежа Атанасий, когото Всеподателят бил обдарил с необикновени добродетели. Особено впечатление направил на епископа интересът на Атанасий към богословието и неговото правилно и не по годините му мъдро тълкувание на Свещеното писание.
Високопреосвещеният епископ взел под своя пряка грижа Атанасия, грижовно го обучавал и възпитавал, и го подготвил за високо духовно служене. Божията десница била неотменно над ревностния ученик, подкрепяла го и го водела. Така още твърде млад - той бил ръкоположен дякон и станал истинска украса на църквата в Александрия.
В това време църквата изживявала един от най-бурните периоди от своето съществувание. Наистина ужасните гонения на християните били преустановени. Кървавите сенки на Нерон, Диоклетиан, Максимин и други тирани били изчезнали в мрака на безчестието и във вечните страдания на преизподнята. Равноапостолният свети цар Константни Великий бил дал пълна свобода на християнското вероизповедание /312 г./ и дори провъзгласил вярата в Спасителя Иисуса Христа за първенствуваща в неговата обширна империя. Но друго зло се появило! И то не било по-малко от кървавите гонения. Лукавият, който прави всичко, за да откъсне човешкия род от спасителния път към живот вечен, се опитал да разруши църквата Господня от самата ѝ средина. Той се вселил в сърцето на недостойния свещенослужител Арий и чрез него започнал да покварва душите на някои неукрепнали във вярата християни. Нечестивецът Арий - този продаден на дявола грешник - проповядвал, че Иисус Христос не е Син Божий, единосъщ с Бога Отца и Светия Дух н неразлъчен от Тях, а е син човешки и само е обдарен с Божия благодат. Това лъжеучение, което нито едно ревностно християнско сърце не може да приеме, и което е равно на най-скверно богохулство, по него време намерило доста последователи. Тогава малцина са били просветените християни, тълкуващи правилно светото Евангелие, а римското езичество било още твърде силно и е служило за благодатна почва на дяволското семе. Дотолкова пакостно било Ариевото дело, че на него се поддал и сам богоизбраният цар Константин. Но като истински мъдър и проникновен мъж, той не възприел арианството направо, а поискал да изслуша всички църковни стареи и премъдри духовници и да разбере самата истина за Иисуса Христа. По Божие внушение той свикал през 325 година на събор в град Никея всички църковни първенци, за да преценят проповядваното от Ария "учение" и да го присъдят според точното тълкувание на свещените книги. На този първи Вселенски събор, на който присътствували 318 свети отци на християнската църква - все мъдри беловласи старци, преживели бурите на жестоките гонения и подвизавали се дълго в праведен живот и богоугодни дела - участвувал и младият дякон Атанасий, придружаващ епископа Александър. Още в първите заседания на събора Божията милост към Атанасия се проявила с пълна мяра. Макар и най-млад между съборяните, той - след като изслушал богоненавистното изложение на Ария, така възпламнал от ревност към правата и чиста вяра в Христа, че нарушил добродетелната си скромност и поискал разрешение от старите архиепископи, да отговори на Ариевото сквернословие. И толкова силна, толкова препълнена с мъдрост и непоклатима истина била неговата реч, че съборът веднага и единодушно осъдил арианството, като богохулство, поискал от цар Константин да изпрати слугата на дявола - Арий на заточение, за да отстрани веднъж завинаги такива дяволски опити за разединение на църквата, изработил първите осем части на Символа на вярата /Веруюто/, който е основа на истинското православно християнство. Победата на Атанасий над арианството била на цялото християнство и то отдало заслужена почит на смелия борец против еретика Арий. Когато наскоро след завръщането от Никея епископ Александър се преселил в Божиите Селения, всички християни в Александрия - и духовници, и миряни - решили, че единствен негов заместник може да бъде Атанасий. Напразно младият дякон се отказвал от тази чест. Напразно сочил като по-достойни за отговорната епископска длъжност други духовници. Напразно изтъквал, че е много млад и слаб да носи тежкия владишки жезъл и да бъде отговорен пред Бога за душите на толкова много люде! Християните били неприклоннн и в никой случай не искали да отменят избора си. Така те принудили Атанасия да приеме архиепископството. Тогава той бил едва двайсет и осем годишен. Своята епископска дейност Атанасий здраво стягал основите на Александрийската църква, където - макар и слабо - арианството все пак било направило пакост. Резултатите от неговата работа били богати, но - за жалост той имал твърде малко спокойно време за творчество. При двора на цар Константин имало на служба доста ариани, които с лукавства и измами успели да издействуват от царя да освободи Ария от заточение. Върнал се веднъж, лицемерният еретик и послушан слуга на сатаната- Арий, измамил Константина, че се е покаял и поискал отново да се приобщи към Александрийската църква. Цар Константин, заблуден от измамника, писал на свети Атанасия. Той, обаче не могъл да бъде излъган от Ария и отговорил на царя, че в Христовата църква няма място за човек, който отрича божествеността на Твореца ѝ - Иисус Христос. Правоверният цар Константин разбрал опасенията на архиепископа да пусне Ария - този кръвожаден вълк - в стадото Божие и оттеглил ходатайството си. Ала арианите се озлобили срещу свети Атанасия и всякога дирили случай да го поразят. Оттогава насетне животът на свети Атанасия се превърнал в денонощна борба, ту да разобличава арианската богоненавистна ерес и да брани православието, ту да се оправдава от недостойните клевети на арианите.
Веднъж го обвинили, че ограбва църковните доходи и че подпомага враговете на императора. Св.Атанасий се явил в Никомидия, оправдал се пред Константина и бил върнат от него с големи почести в Александрия. Ала за кратко, не минала година и св.Атанасий бил обвинен, че убил архиерея Арсений и че с отрязаната от трупа му ръка, правел магии. Дори показвали ръката, която уж била намерена у епископа. Намерили се лековерни люде, които повярвали на тази клевета и св.Атанасий бил повикан на съд в Тир. За срам на клеветниците и за възхвала на светеца пред съда се явил самият Арсений и порицал безчестните хулители. Въпреки оправдаването праведният архиепископ бил принуден да напусне своето паство и да замине за гр. Трир в далечна Галия. Там го бил изпратил цар Константин, който се боял от смутовете, предизвикани от арианите. В Трир св.Атанасий преживял до смъртта на цар Константина, а като се върнал в Александрия бил посрещнат така, както никога не бивал посрещан дори сам императора. Ликуващите християни носели на ръце своя пастир, а той благодарял Богу, че е запазил поверените му души от гибелната ерес. Ала арианите били обхванати от бясна злоба. Те поискали от Константиновия наследник Констанций да прогони отново св.Атанасий и за Александрийски епископ да назначи арианина Григорий. Св.Атанасий, за да не става причинител на смутове, отпътувал за Рим, където бил ласкаво посрещнат от брата на Констанция - Констанс и от благородния папа Юлиан. На смелия борец против арианството било предложено да живее спокойно и да работи където и каквото поиска в Западната империя, ала пастирът не искал да изостави стадото си, поверено му от Бога. Той се явил на двата събора в Рим и Сардика, оправдал се от всички преписвани му обвинения и клевети и поискал застъпничеството на императора Констанс да се върне в Александрия, където християните изживявали ужасни дни, преследвани от безбожника Григорий. Този наследник на Ария бил сто пъти по-лош от него. С клевети и злодеяния преследнал православните. Ден не минавал без смъртни наказания и мъчения, които по жестокостите си надвишавали ужасиите, вършени от императорите езичници и техните жреци.
Като научил за това Констанс писал на брата си и го заплашил, че ще му обяви война, ако не върне св.Атанасия в Александрия.
И ето: след седем годишно изгнание светецът се върнал в своя престолен град. Жителите го посрещнали с неописуема радост. Песни и възгласи кънтели из улиците на Александрия, а благочестивият архиепископ с всички сили се заел да поправя злините нанесени на църквата от арианите. Но и този път спокойната архипастирска работа на св.Атанасий не продължила дълго. Внезапно починал благородният цар Констанс - защитникът на православието, и брат му Костанций още по-силно попаднал в коварните мрежи на арианите. Още първите удари на неговото безумие се отправили към св.Атанасия, като най-дръзновен борец срещу лъжеучението на Ария. Една привечер, тъкмо когато отслужвал вечерня в своя катедрален храм в Александрия, голяма група войници оградили храма и искали силом да отвлекат архиепископа. Православннте богомолци образували здрава стена около своя достоен свещенослужител и не позволили да се докоснат до него пратениците на царя— еретик. 3а да не стане кръвопролитие св.Атанасий поискал сам да се предаде на войската, но народът все повече се тълпял в храма и всички високо славели Бога с думите на цар Давиловия псалом:
- Да славим Господа, защото е вечна Неговата милост! Най-сетне свещенослужителите силом взели епископа със себе си, превели го през тайни изходи на храма и го укрили от преследвачите му в дома на една благочестива вдовица в самия град Александрия.
Доста време престоял св.Атанасий в този дом, неуморно пишел ободрителни писма до православните християни, а някои приемал и лично ги подкрепял за трудната борба с еретиците ариани. Скоро, обаче се разчуло, че епископът е в Алексаидрия. Назначеният от Констанций епископ Георгий - един покварен и престъпен човек, по-долен от всички долни ариани - започнал да разпраща шпиони по следите на св.Атанасия и той сигурно би паднал в ръцете му, за да бъде обруган и дори убит. Ала Бог, Който знае всички човешки помисли, бдял над Своя ревностен служител. Той му внушил да се премести в Египетската пустиня, където му предстояла не малко работа. И в пустинята между смирените монаси и богоугодни пустиножители се била появила вече заразата на безбожната Ариева ерес. Праведните Божии угодници здраво пазели православието, но все пак лъжеучението всявало смут в душите им. При тях изпратил Всемилостивият Бог Своя доблестен воин архпастира св.Атанасий, да им разкрие мерзостта на арианството, да ги укрепи в душеспасителното православие и да ги спаси от подлите примки на лукавия.
Шест години прекарал св.Атанасий в Египетската пустиня, подвизавайки се заедно с другите пустиножители, поучавайки и наставлявайки ги, и сам укрепявайки душевните си сили, за да продължи докрай и до светла победа борбата с еретиците. Подучван от арнаните императорът на няколко пъти изпращал войници да преследват св.Атанасий и в пустинята. Но Бог го пазел от тях, а и самите пустиножители старателно го укривали и били готови да отдадат своя живот на Христовите врагове, но да запазят живота на своя достоен архиепископ. Констанций умрял, а неговият наследник Юлиан заповядал да се върнат от изгнание всички епископи, гонени от арианите. Но не от християнско благочестие, или от истинско православно разбиране постъпил той така. Този император, чието име в историята е записано с най-срамната прибавка "богоотстъпник“, мислел, че като се върнат православните епископи от заточение, отново ще започнат борбите с Ариевите последователи, и че тези смутове ще му дадат основание да възстанови езичеството на римляните. Когато обаче, Юлиан Отстъпник видял, че св.Атанасий непоколебимо твърдо пази православието и със слова и дела насажда християнското благочестие, той започнал да го преследва по-настървено от своите предшественици. Само Божията намеса спасила светеца от кървавата ръка на императора. Свети Атанасий се опитал да избяга с лодка от преследващите го Юлианови войници. Лодката плувала нагоре по Нил и войниците вече я настигали, когато изведнъж светецът заповядал да обърнат кормилото и да карат обратно към Александрия. Така той минал току до самите си преследвачи, но те не го познали и не му сторили нищо. И отново се отправил към Египетската пустиня, след като дълго време се крил в една гробница до Александрия. Сбогувайки се със своите пасоми, той ги утешавал с думите;
- Това зло е времено, църквата Божия е вечна! Никога в мирно време душата ми не е била тъй крепка и тъй здраво привързана към нашия Спасител Иисус Христос, както в дните на гонения, защото знам, че колкото по-голямо е страданието ми за Вярата Христова, толкова по-милосърдно ще погледне Христос към мене недостойния!
Бог поразил Юлиана във втората година от царуването му. Новият император Иовиан се опитал да въдвори мир в църквата и св.Атанасий пак се завърнал в Александрия. Но още не се били свършили изгнанническите му теглила. След Иовиана се възцарил върлият арианин Валент, който за пети път прокудил епископа от неговия катедрален град. Този път, обаче александрийци се повдигнали като един човек и заплашили императора с бунт, ако не им върне кириарха. Изплашен Валент изпълнил желанието им. Свети Атанасий останал докрая на живота си в Александрия и всичките си сили вложил в борба против арианската ерес и в усилия да умири смутената от лъжеучението църква. В 373 година, когато св.Атанасий бил осемдесет годишен, Бог го повикал при Себе Си, за да го награди с почивката на светиите небесни, понеже на земята той никога не могъл да има почивка.
*
Православната църква отдава почит на св.Атанасия, назован по достойнство Великий, на 31 януарий /13 януарий по стар стил/. Нашият народ пък тачи светеца, като предвестник на пролетта. И това не е без основание. През целия си живот свети Атанасий се борил да разсее мрачните и отровни заблуди на арианството, както пролетното слънце се бори със зимните мъгли. И свети Атанасий излязъл победител, както и пролетното слънце винаги побеждава!
Високопреосвещеният епископ взел под своя пряка грижа Атанасия, грижовно го обучавал и възпитавал, и го подготвил за високо духовно служене. Божията десница била неотменно над ревностния ученик, подкрепяла го и го водела. Така още твърде млад - той бил ръкоположен дякон и станал истинска украса на църквата в Александрия.
В това време църквата изживявала един от най-бурните периоди от своето съществувание. Наистина ужасните гонения на християните били преустановени. Кървавите сенки на Нерон, Диоклетиан, Максимин и други тирани били изчезнали в мрака на безчестието и във вечните страдания на преизподнята. Равноапостолният свети цар Константни Великий бил дал пълна свобода на християнското вероизповедание /312 г./ и дори провъзгласил вярата в Спасителя Иисуса Христа за първенствуваща в неговата обширна империя. Но друго зло се появило! И то не било по-малко от кървавите гонения. Лукавият, който прави всичко, за да откъсне човешкия род от спасителния път към живот вечен, се опитал да разруши църквата Господня от самата ѝ средина. Той се вселил в сърцето на недостойния свещенослужител Арий и чрез него започнал да покварва душите на някои неукрепнали във вярата християни. Нечестивецът Арий - този продаден на дявола грешник - проповядвал, че Иисус Христос не е Син Божий, единосъщ с Бога Отца и Светия Дух н неразлъчен от Тях, а е син човешки и само е обдарен с Божия благодат. Това лъжеучение, което нито едно ревностно християнско сърце не може да приеме, и което е равно на най-скверно богохулство, по него време намерило доста последователи. Тогава малцина са били просветените християни, тълкуващи правилно светото Евангелие, а римското езичество било още твърде силно и е служило за благодатна почва на дяволското семе. Дотолкова пакостно било Ариевото дело, че на него се поддал и сам богоизбраният цар Константин. Но като истински мъдър и проникновен мъж, той не възприел арианството направо, а поискал да изслуша всички църковни стареи и премъдри духовници и да разбере самата истина за Иисуса Христа. По Божие внушение той свикал през 325 година на събор в град Никея всички църковни първенци, за да преценят проповядваното от Ария "учение" и да го присъдят според точното тълкувание на свещените книги. На този първи Вселенски събор, на който присътствували 318 свети отци на християнската църква - все мъдри беловласи старци, преживели бурите на жестоките гонения и подвизавали се дълго в праведен живот и богоугодни дела - участвувал и младият дякон Атанасий, придружаващ епископа Александър. Още в първите заседания на събора Божията милост към Атанасия се проявила с пълна мяра. Макар и най-млад между съборяните, той - след като изслушал богоненавистното изложение на Ария, така възпламнал от ревност към правата и чиста вяра в Христа, че нарушил добродетелната си скромност и поискал разрешение от старите архиепископи, да отговори на Ариевото сквернословие. И толкова силна, толкова препълнена с мъдрост и непоклатима истина била неговата реч, че съборът веднага и единодушно осъдил арианството, като богохулство, поискал от цар Константин да изпрати слугата на дявола - Арий на заточение, за да отстрани веднъж завинаги такива дяволски опити за разединение на църквата, изработил първите осем части на Символа на вярата /Веруюто/, който е основа на истинското православно християнство. Победата на Атанасий над арианството била на цялото християнство и то отдало заслужена почит на смелия борец против еретика Арий. Когато наскоро след завръщането от Никея епископ Александър се преселил в Божиите Селения, всички християни в Александрия - и духовници, и миряни - решили, че единствен негов заместник може да бъде Атанасий. Напразно младият дякон се отказвал от тази чест. Напразно сочил като по-достойни за отговорната епископска длъжност други духовници. Напразно изтъквал, че е много млад и слаб да носи тежкия владишки жезъл и да бъде отговорен пред Бога за душите на толкова много люде! Християните били неприклоннн и в никой случай не искали да отменят избора си. Така те принудили Атанасия да приеме архиепископството. Тогава той бил едва двайсет и осем годишен. Своята епископска дейност Атанасий здраво стягал основите на Александрийската църква, където - макар и слабо - арианството все пак било направило пакост. Резултатите от неговата работа били богати, но - за жалост той имал твърде малко спокойно време за творчество. При двора на цар Константин имало на служба доста ариани, които с лукавства и измами успели да издействуват от царя да освободи Ария от заточение. Върнал се веднъж, лицемерният еретик и послушан слуга на сатаната- Арий, измамил Константина, че се е покаял и поискал отново да се приобщи към Александрийската църква. Цар Константин, заблуден от измамника, писал на свети Атанасия. Той, обаче не могъл да бъде излъган от Ария и отговорил на царя, че в Христовата църква няма място за човек, който отрича божествеността на Твореца ѝ - Иисус Христос. Правоверният цар Константин разбрал опасенията на архиепископа да пусне Ария - този кръвожаден вълк - в стадото Божие и оттеглил ходатайството си. Ала арианите се озлобили срещу свети Атанасия и всякога дирили случай да го поразят. Оттогава насетне животът на свети Атанасия се превърнал в денонощна борба, ту да разобличава арианската богоненавистна ерес и да брани православието, ту да се оправдава от недостойните клевети на арианите.
Веднъж го обвинили, че ограбва църковните доходи и че подпомага враговете на императора. Св.Атанасий се явил в Никомидия, оправдал се пред Константина и бил върнат от него с големи почести в Александрия. Ала за кратко, не минала година и св.Атанасий бил обвинен, че убил архиерея Арсений и че с отрязаната от трупа му ръка, правел магии. Дори показвали ръката, която уж била намерена у епископа. Намерили се лековерни люде, които повярвали на тази клевета и св.Атанасий бил повикан на съд в Тир. За срам на клеветниците и за възхвала на светеца пред съда се явил самият Арсений и порицал безчестните хулители. Въпреки оправдаването праведният архиепископ бил принуден да напусне своето паство и да замине за гр. Трир в далечна Галия. Там го бил изпратил цар Константин, който се боял от смутовете, предизвикани от арианите. В Трир св.Атанасий преживял до смъртта на цар Константина, а като се върнал в Александрия бил посрещнат така, както никога не бивал посрещан дори сам императора. Ликуващите християни носели на ръце своя пастир, а той благодарял Богу, че е запазил поверените му души от гибелната ерес. Ала арианите били обхванати от бясна злоба. Те поискали от Константиновия наследник Констанций да прогони отново св.Атанасий и за Александрийски епископ да назначи арианина Григорий. Св.Атанасий, за да не става причинител на смутове, отпътувал за Рим, където бил ласкаво посрещнат от брата на Констанция - Констанс и от благородния папа Юлиан. На смелия борец против арианството било предложено да живее спокойно и да работи където и каквото поиска в Западната империя, ала пастирът не искал да изостави стадото си, поверено му от Бога. Той се явил на двата събора в Рим и Сардика, оправдал се от всички преписвани му обвинения и клевети и поискал застъпничеството на императора Констанс да се върне в Александрия, където християните изживявали ужасни дни, преследвани от безбожника Григорий. Този наследник на Ария бил сто пъти по-лош от него. С клевети и злодеяния преследнал православните. Ден не минавал без смъртни наказания и мъчения, които по жестокостите си надвишавали ужасиите, вършени от императорите езичници и техните жреци.
Като научил за това Констанс писал на брата си и го заплашил, че ще му обяви война, ако не върне св.Атанасия в Александрия.
И ето: след седем годишно изгнание светецът се върнал в своя престолен град. Жителите го посрещнали с неописуема радост. Песни и възгласи кънтели из улиците на Александрия, а благочестивият архиепископ с всички сили се заел да поправя злините нанесени на църквата от арианите. Но и този път спокойната архипастирска работа на св.Атанасий не продължила дълго. Внезапно починал благородният цар Констанс - защитникът на православието, и брат му Костанций още по-силно попаднал в коварните мрежи на арианите. Още първите удари на неговото безумие се отправили към св.Атанасия, като най-дръзновен борец срещу лъжеучението на Ария. Една привечер, тъкмо когато отслужвал вечерня в своя катедрален храм в Александрия, голяма група войници оградили храма и искали силом да отвлекат архиепископа. Православннте богомолци образували здрава стена около своя достоен свещенослужител и не позволили да се докоснат до него пратениците на царя— еретик. 3а да не стане кръвопролитие св.Атанасий поискал сам да се предаде на войската, но народът все повече се тълпял в храма и всички високо славели Бога с думите на цар Давиловия псалом:
- Да славим Господа, защото е вечна Неговата милост! Най-сетне свещенослужителите силом взели епископа със себе си, превели го през тайни изходи на храма и го укрили от преследвачите му в дома на една благочестива вдовица в самия град Александрия.
Доста време престоял св.Атанасий в този дом, неуморно пишел ободрителни писма до православните християни, а някои приемал и лично ги подкрепял за трудната борба с еретиците ариани. Скоро, обаче се разчуло, че епископът е в Алексаидрия. Назначеният от Констанций епископ Георгий - един покварен и престъпен човек, по-долен от всички долни ариани - започнал да разпраща шпиони по следите на св.Атанасия и той сигурно би паднал в ръцете му, за да бъде обруган и дори убит. Ала Бог, Който знае всички човешки помисли, бдял над Своя ревностен служител. Той му внушил да се премести в Египетската пустиня, където му предстояла не малко работа. И в пустинята между смирените монаси и богоугодни пустиножители се била появила вече заразата на безбожната Ариева ерес. Праведните Божии угодници здраво пазели православието, но все пак лъжеучението всявало смут в душите им. При тях изпратил Всемилостивият Бог Своя доблестен воин архпастира св.Атанасий, да им разкрие мерзостта на арианството, да ги укрепи в душеспасителното православие и да ги спаси от подлите примки на лукавия.
Шест години прекарал св.Атанасий в Египетската пустиня, подвизавайки се заедно с другите пустиножители, поучавайки и наставлявайки ги, и сам укрепявайки душевните си сили, за да продължи докрай и до светла победа борбата с еретиците. Подучван от арнаните императорът на няколко пъти изпращал войници да преследват св.Атанасий и в пустинята. Но Бог го пазел от тях, а и самите пустиножители старателно го укривали и били готови да отдадат своя живот на Христовите врагове, но да запазят живота на своя достоен архиепископ. Констанций умрял, а неговият наследник Юлиан заповядал да се върнат от изгнание всички епископи, гонени от арианите. Но не от християнско благочестие, или от истинско православно разбиране постъпил той така. Този император, чието име в историята е записано с най-срамната прибавка "богоотстъпник“, мислел, че като се върнат православните епископи от заточение, отново ще започнат борбите с Ариевите последователи, и че тези смутове ще му дадат основание да възстанови езичеството на римляните. Когато обаче, Юлиан Отстъпник видял, че св.Атанасий непоколебимо твърдо пази православието и със слова и дела насажда християнското благочестие, той започнал да го преследва по-настървено от своите предшественици. Само Божията намеса спасила светеца от кървавата ръка на императора. Свети Атанасий се опитал да избяга с лодка от преследващите го Юлианови войници. Лодката плувала нагоре по Нил и войниците вече я настигали, когато изведнъж светецът заповядал да обърнат кормилото и да карат обратно към Александрия. Така той минал току до самите си преследвачи, но те не го познали и не му сторили нищо. И отново се отправил към Египетската пустиня, след като дълго време се крил в една гробница до Александрия. Сбогувайки се със своите пасоми, той ги утешавал с думите;
- Това зло е времено, църквата Божия е вечна! Никога в мирно време душата ми не е била тъй крепка и тъй здраво привързана към нашия Спасител Иисус Христос, както в дните на гонения, защото знам, че колкото по-голямо е страданието ми за Вярата Христова, толкова по-милосърдно ще погледне Христос към мене недостойния!
Бог поразил Юлиана във втората година от царуването му. Новият император Иовиан се опитал да въдвори мир в църквата и св.Атанасий пак се завърнал в Александрия. Но още не се били свършили изгнанническите му теглила. След Иовиана се възцарил върлият арианин Валент, който за пети път прокудил епископа от неговия катедрален град. Този път, обаче александрийци се повдигнали като един човек и заплашили императора с бунт, ако не им върне кириарха. Изплашен Валент изпълнил желанието им. Свети Атанасий останал докрая на живота си в Александрия и всичките си сили вложил в борба против арианската ерес и в усилия да умири смутената от лъжеучението църква. В 373 година, когато св.Атанасий бил осемдесет годишен, Бог го повикал при Себе Си, за да го награди с почивката на светиите небесни, понеже на земята той никога не могъл да има почивка.
*
Православната църква отдава почит на св.Атанасия, назован по достойнство Великий, на 31 януарий /13 януарий по стар стил/. Нашият народ пък тачи светеца, като предвестник на пролетта. И това не е без основание. През целия си живот свети Атанасий се борил да разсее мрачните и отровни заблуди на арианството, както пролетното слънце се бори със зимните мъгли. И свети Атанасий излязъл победител, както и пролетното слънце винаги побеждава!
-411219-500x0.jpg){kind=link}