.jpg)
Дванадесет дни въстанниците от Брацигово отблъсваха нападенията на башибозушките пълчища. Като лъвове пазеха те имотите си от турците — разбойници, събрани из околните села да разграбят и опожарят богатото градче. Напразно се опитваха прочутите по своята жестокост Дели Юмер и Хасан-ага да преминат през въстаническите постове. Напразно дойде и злодеят, който изкла жителите на Батак, Ахмед-ага Барутанлията. Брациговци самоотвержено посрещаха нападателите, изпращаха им облак куршуми и на техния злобен вой отвръщаха с юнашко „Ура!“
Но на дванадесетия ден — 6 май 1876 година привечер над градчето пролетя граната. След нея втора, трета... Войската на Хасан паша бе обградила въстаниците и с топовете подсказваше на непокорната рая, че идва жестоко наказание.
Жителите на градчето изтръпнаха. Мъжете безсилни да победят хилядния враг, се скитаха из улиците посърнали и мрачни, жените плачеха, децата пищяха и се криеха в най-тъмните места на избите.
Въстаниците бяха загубили самообладание. Мнозина от тях напуснаха постовете си и се върнаха в домовете си, за да бъдат при своите близки. В този страшен час на разочарование и смъртна уплаха, над града се извиха облаци чер, задушлив дим. Няколко къщи от покрайнините бяха подпалени от местните турци, за да изплашат „неверниците“ българи, които искаха да се борят с войниците на падишаха.
А къде беше героичният революционер, апостолът Васил Петлешков?
Двзнадесет дни той обхождаше всички въстанически постове, насърчаваше с пламенни слова бунтовниците, утешаваше ранените, даваше съвети и заповеди.
И в последния момент, когато турските гранати летяха над Брацигово, той се опита да поведе въстаниците срещу войската на Хасан паша, но не го послушаха. Думите му се посрещнаха с ропот. Всички, изплашени и забъркани от наближаващата опасност, го изоставиха сам. Сърцето му се свиваше от скръб, очите му се пълнеха със сълзи. На два пъти той повдигна револвера до челото си, но не се реши да дръпне спусъка. Поиска да избяга, но сметна, че е позорно да бяга от смърт един революционер. Тогава с бавни крачки тръгна към дома си. Топовете спряха своите тъпи гърмежи. Само огнените езици от горящите къщи ближеха сивото небе.
Петлешков вървеше с приведена глава. Изведнъж му се стори, че чува името си. Той се огледа. Пред него вървяха десетина души — първенците на Брацигово. Един от тях високо развяваше бяло знаме. Старейшините на града отиваха да се поклонят на Хасан паша, да му заявят, че са мирни поданици на султана, че досега
са се били с башибозуците, защото са разбойници, но че се покоряват на редовната войска.
— Петлешков, — викна един от старейшините. — Какво правиш още тука? Луд ли си? Бягай скоро да се скриеш някъде!
— Късно е вече да се крия, дядо Ангеле, — отговори Петлешков и тъжно се усмихна. — Вие се опитайте да спасите града. А моята работа е вече свършена.
— Не говори така, синко, — подхвана втори старец и сякаш сам не повярва думите си, та млъкна без да довърши.
— Гледайте да спасите града, — повтори Петлешков и продължи пътя си. Сетне спря, обърна се към старейшините и каза:
— Първата врата, на която ще потропат войниците на Хасан паша е моята.
*
Думите на Васил Петлешков бяха пророчески. Половин час по-сетне един табор войници, предвождани от юзбашията Мустафа ефенди, бе оградил хубавата каменна къща на апостола.
В това време той трескаво работеше в стаята си. Макар, че беше месец май печката гореше. Петлешков преглеждаше книжата си и тия от тях, които биха могли да послужат на турците, веднага изгаряше.
Когато Мустафа ефенди похлопа с дръжката на камшика си на пътната порта, Петлешков стана, прекръсти се пред иконата, отвори едно малко сандъче, извади някакво бяло хапче и бързо го погълна. После бавно и спокойно слезе на двора и отвори вратата.
На всички въпроси, които Хасан паша задаваше, Петлешков отговаряше с мълчание. Устните му не прошепнаха нито едно име, не издадоха никого.
Пашата побесняваше от яд. Когато пращаше войници да заловят опасния комита, той мислеше, че пред него ще застане някакъв страхливец, който ще плаче и ще моли за милост. А сега пред себе си виждаше герой, готов да умре без да продума дума.
Тогава жестокият тиранин измисли нов начин за да разпита упорития въстаник. Той заповяда на войниците си да направят клада.
За минута кладата се разгоря.
— Хвърлете този гяурин в огъня! — изкрещя Хасан паша. — Тогава ще проговори!
— Късно е вече, ефендим, — засмя се Петлешков. — Сега ще ви кажа всичко.
Хасан паша засия от радост. Той помисли, че огънят е изплашил бунтовника и че ще успее да научи тайните на комитета.
Петлешков се изправи гордо, изгледа презрително турчина и викна високо:
— Ще ви кажа всичко. Вие сте зверове!
После с глух стон се струполи мъртъв на земята.
Клетият, преди да се предаде на турците бе погълнал отрова.
*
Над Брацигово заваля тих дъждец. Синьото българско небе плачеше.
Но на дванадесетия ден — 6 май 1876 година привечер над градчето пролетя граната. След нея втора, трета... Войската на Хасан паша бе обградила въстаниците и с топовете подсказваше на непокорната рая, че идва жестоко наказание.
Жителите на градчето изтръпнаха. Мъжете безсилни да победят хилядния враг, се скитаха из улиците посърнали и мрачни, жените плачеха, децата пищяха и се криеха в най-тъмните места на избите.
Въстаниците бяха загубили самообладание. Мнозина от тях напуснаха постовете си и се върнаха в домовете си, за да бъдат при своите близки. В този страшен час на разочарование и смъртна уплаха, над града се извиха облаци чер, задушлив дим. Няколко къщи от покрайнините бяха подпалени от местните турци, за да изплашат „неверниците“ българи, които искаха да се борят с войниците на падишаха.
А къде беше героичният революционер, апостолът Васил Петлешков?
Двзнадесет дни той обхождаше всички въстанически постове, насърчаваше с пламенни слова бунтовниците, утешаваше ранените, даваше съвети и заповеди.
И в последния момент, когато турските гранати летяха над Брацигово, той се опита да поведе въстаниците срещу войската на Хасан паша, но не го послушаха. Думите му се посрещнаха с ропот. Всички, изплашени и забъркани от наближаващата опасност, го изоставиха сам. Сърцето му се свиваше от скръб, очите му се пълнеха със сълзи. На два пъти той повдигна револвера до челото си, но не се реши да дръпне спусъка. Поиска да избяга, но сметна, че е позорно да бяга от смърт един революционер. Тогава с бавни крачки тръгна към дома си. Топовете спряха своите тъпи гърмежи. Само огнените езици от горящите къщи ближеха сивото небе.
Петлешков вървеше с приведена глава. Изведнъж му се стори, че чува името си. Той се огледа. Пред него вървяха десетина души — първенците на Брацигово. Един от тях високо развяваше бяло знаме. Старейшините на града отиваха да се поклонят на Хасан паша, да му заявят, че са мирни поданици на султана, че досега
са се били с башибозуците, защото са разбойници, но че се покоряват на редовната войска.
— Петлешков, — викна един от старейшините. — Какво правиш още тука? Луд ли си? Бягай скоро да се скриеш някъде!
— Късно е вече да се крия, дядо Ангеле, — отговори Петлешков и тъжно се усмихна. — Вие се опитайте да спасите града. А моята работа е вече свършена.
— Не говори така, синко, — подхвана втори старец и сякаш сам не повярва думите си, та млъкна без да довърши.
— Гледайте да спасите града, — повтори Петлешков и продължи пътя си. Сетне спря, обърна се към старейшините и каза:
— Първата врата, на която ще потропат войниците на Хасан паша е моята.
*
Думите на Васил Петлешков бяха пророчески. Половин час по-сетне един табор войници, предвождани от юзбашията Мустафа ефенди, бе оградил хубавата каменна къща на апостола.
В това време той трескаво работеше в стаята си. Макар, че беше месец май печката гореше. Петлешков преглеждаше книжата си и тия от тях, които биха могли да послужат на турците, веднага изгаряше.
Когато Мустафа ефенди похлопа с дръжката на камшика си на пътната порта, Петлешков стана, прекръсти се пред иконата, отвори едно малко сандъче, извади някакво бяло хапче и бързо го погълна. После бавно и спокойно слезе на двора и отвори вратата.
На всички въпроси, които Хасан паша задаваше, Петлешков отговаряше с мълчание. Устните му не прошепнаха нито едно име, не издадоха никого.
Пашата побесняваше от яд. Когато пращаше войници да заловят опасния комита, той мислеше, че пред него ще застане някакъв страхливец, който ще плаче и ще моли за милост. А сега пред себе си виждаше герой, готов да умре без да продума дума.
Тогава жестокият тиранин измисли нов начин за да разпита упорития въстаник. Той заповяда на войниците си да направят клада.
За минута кладата се разгоря.
— Хвърлете този гяурин в огъня! — изкрещя Хасан паша. — Тогава ще проговори!
— Късно е вече, ефендим, — засмя се Петлешков. — Сега ще ви кажа всичко.
Хасан паша засия от радост. Той помисли, че огънят е изплашил бунтовника и че ще успее да научи тайните на комитета.
Петлешков се изправи гордо, изгледа презрително турчина и викна високо:
— Ще ви кажа всичко. Вие сте зверове!
После с глух стон се струполи мъртъв на земята.
Клетият, преди да се предаде на турците бе погълнал отрова.
*
Над Брацигово заваля тих дъждец. Синьото българско небе плачеше.
