БЕЛЕНСКИЯТ МОСТ- Змей Горянин

 Управителят на Дунавската област — валията Ахмед Мидхат паша - беше много зает. От месец вече той се занимаваше с трима австрийски инженери, които бе поканил в Русе да проучат условията и да построят мост над Янтра при град Бяла.
На това място непременно трябваше да бъде построен мост, който да свързва града с богатите села от околността му, ала всички опити пропадаха. Всяка пролет прииждащите буйни води на реката отнасяха постройката. Не стига това, ами и бродовете биваха подкопавани и за няколко месеца никой не можеше да премине от бряг на бряг. Затова валията беше повикал инженери чужденци, които ходиха на мястото, мериха, кроиха, правиха, струваха и решиха, че може да се направи само железен мост на вериги, чиито подпори да бъдат далече навътре по бреговете. Този ден инженерите и валията щяха да подпишат договора за постройката и затова на войника пред валийския кабинет бе заповядано да не пропуска никого вътре. Всички условия бяха уговорени, инженерите бяха подписали вече книжата, оставаше и валията да се подпише, а изведнъж вратата се отвори и един шейсет годишен старец, отскубвайки се от ръцете на крещящия войник влетя в кабинета.
Мидхат паша скочи сърдит от креслото си, но щом видя неочаквания посетител широко се усмихна и дружелюбно му протегна ръка:
- О, майстор Кольо, какво те води при мене? Не съм те виждал от година.
- Не бях в Търново, Мидхат—ага, - отговори гостът и здраво разтърси десницата на валията. - Преди седмица се върнах от Цариград и като научих, че се тъкмите да строите мост при Бяла, дойдох да видя какво може да се направи.
- Позакаснял си, майсторе, - каза валията. - С тези австрийски майстори вече кажи- речи сме уредили работата.
Той разтвори плановете върху масата си и започна да обяснява. Майстор Колю само клатеше недоверчиво глава и когато пашата свърши, отсечено каза:
- Нищо няма да излезе от този мост Мидхат ага! Мене слушайте! Четирийсет години мостове строя! Ще дойде напролет Янтра и ще изпокъса веригите, като паяджина. А пък железата - иди ги търси в Дунава.
Думите му бяха преведени на австрийците. Те се разсмяха неприлично, а единият подигравателно запита:
- Този господин къде е учил строително инженерство?
- При майстор Димитър Софиянеца! - сопна се майстор Колю и се обърна към валията:
- Колко пари искат за постройката на верижен мост?
- Осемстотин и петдесет хиляди гроша.
- Аз ще построя мост за шестстотин и петдесет хиляди! И ще го построя от камък, както ме е учил моят "инженер”! Триста аршина по-нагоре ще го построя и никога водата не ще го разруши. За колко години австрийците гарантират моста?
- За двайсет, - отвърна валията явно смутен от предложението на майстора.
- Аз пък с години гаранция не давам!
Майстор Колю се прекръсти и тържествено изрече:
- С Божия помощ този мост ще стои, докато под него тече Янтра. Ако водата го разруши, нека на оня свят душата ми мира да няма!
- Ами къде ви са плановете? - запита присмехулникът австриец.
- Две момчета чакат вънка с плана.
Всички се спогледаха, а майсторът пресече стаята и отвори вратата:
- Елате!
Две момчета - чистичко облечени зидарски чираци - внесоха пред слисаните чужденци една тарга, покрита с бяло платно. Майсторът отметна платното и посочи:
- Ей го моя план! Не е направен с черти и колелца, ама и простият човек като го види, ще го разбира!
Върху таргата имаше един мъничък мост, прекрасно направен от восък. Всички подробности бяха изработени с най-голяма точност.
- Този мост ще направя аз, Мидхат-ага, за шестстотин и петдесет хиляди гроша!
Австрийците гледаха восъчния мост в почуда. Той беше направен съвършен, ала те не можеха да допустнат, че така ще бъде направен и над реката. А валията беше забъркан. Той знаеше, че майстор Колю е най-голямият строител в Империята и не можеше да не го вярва. При това разликата в цената беше огромна: цели двеста хиляди гроша.
*
След кратък разговор, договорът с австрийските инженери бе развален. Те напуснаха кабинета на Мидхат- паша, като високо се присмиваха и на валията и на "неукия" строител.
Когато останаха сами валията рече:
- Майсторе, ние сме приятели и аз те уважавам. Но те предупреждавам, че ако мостът бъде отнесен от водата ще те обеся!
- Ами ако не бъде? - засмя се майсторът.
- Ще окача на шията ти "Меджидие"
- /най-високото турско отличие /орден/, основано от султан Абдул Меджид/

На следнята пролет Янтра придойде необикновено много. Водната стихия сякаш искаше да се пребори с новия каменен мост, построен от майстор Колю Фичето.
Когато водите бяха най-високи и изцяло бяха покрили моста, Мидхат паша пристигна с файтона си. Майсторът също беше там.
- Е, какво става?- изплашен запита пашата.
- Нищо! Борим се двама с Янтра. Да видим въже ли ще сложиш на шията ми или султанско отличие?!
И весело се засмя.
Три дни остана Мидхат-паша в Бяла. На третия ден уморената река се прибра в коритото си. Слегнаха се мътните ѝ пенливи води и над тях се издигна - бял и чист каменният мост. Той беше победител!
- Да минем сега с файтона ти по моста! - предложи майстор Колю.
Валията беше радостен:
Получи "Меджидие", майсторе! Заслужено го получи! От трийсет години насам не е имало такова наводнение!
Насред моста файтонът, спря. Мидхат-паша се загледа в една мраморна плоча, майсторски вградена в постройката. На плочата имаше изобразен лъв.
- За какво е този лъв, майстор Кольо?
- Сложих го, Мидхат ага, за да плаши реката! - отговори с наивен израз майсторът.
- Пашата се разсмя с глас:
- Ах, ти! Майстор си и на хитрините!
Той беше мъдър и учен турчин. Знаеше, че лъвът е бил знак на някогашната българска свободна държава и може би предвиждаше, че скоро пак ще украсява българския държавен герб.
 

Близо век е изтекъл оттогава. Осемдесет години Янтра блъска с мощните си води каменния Беленски мост. А той си остава непоклатим, та да разправя на поколенията за великия български строител майстор Колю Фичето.

Майстор Колю Фичето е най-великият български строител през миналото столетие. Макар, че се учил само от нашенски майстори и никъде не е бил в чужбина, той построил десетки мостове, черкви, обществени сгради и др. Особено важна негова постройка е Беленският мост, за който чужденците мислели, че не може да се направи от камък. Восъчното моделче на моста се пази и сега в Цариградския музей, защото Мидхат-паша го изпратил на султана, та да издействува за строителя високото отличие, което му бил обещал - орденът "Меджидие". Майстор Колю Фичето се родил в Дряново през 1806 година, живял в Търново и починал в София през ноемврий 1881 година. Сега се навършват 14 години от рождението му, 65 години от неговата смърт и 80 години от постройката на Беленския мост.

Може да споделяте всичко от блога, но използването и препубликуването на част или цялото съдържание на блога в интернет или на хартиен носител, може само с изрично разрешение и като се посочи източникът- https://zmeigorjanin.blogspot.com