Пречупва се духът ми от тъга-
сега, в тез дни на горко покаяние;
не виждам ни спасителна дъга,
ни слънчев лъч, ни от звезда сияние.
Чернилка е край мен и тъмнота,
защото мрак от мен самия блика,-
аз черен съм от грях и суета-
та мога ли към Бога да извикам?
И все пак има нещо да гори
в сърцето ми, като свещица Божа
и крепка вяра в него то твори,
че мракът чер да се избистри може,
че мога да намеря своя път-
към Бога път, чрез светлата Надежда,
че Божата любов и през грехът
към светлина и щастие извежда.
Когато види, колко съм сломен
и изповядвам горко покаяние,
ще сложи Бог ръката си над мен
и ще се свършат моите страдания.
