Змей Горянин
Всички сте виждали по рекламите на бои за яйца един весел и засмян заек с кошница яйца в ръката,забързал, кой знае за къде. А какво е участието на заяка в този хубав и полезен обичай да се ядат на Великден яйца - не знаете. Да е изписан на рекламата някой петел, или кокошка, или пиле - лесно се разбира. Но какво общо има заекът с яйцата?
Работата е там, че и аз не зная. А най-важното е, че не знаеше и баба, която изтънко познаваше всички неща, които стават и на тоя и на Оня свят. Помня, че на Великия четвъртък, когато мама боядисваше яйцата /това, разбира се, беше преди много години/, аз дълго питах и разпитвах баба за заяка-яйчар, но тя нищичко не можа да ми обясни. А въпросът много ме интересуваше.
Бяхме във ваканция, не можех да питам учителя и с това работата съвсем се усложняваше. А всеки ще се съгласи, че за едно момче от второ отделение е твърде важно да си уясни, какво правят зайците с червените яйца?
Понеже непрекъснато захецвах баба и мама за обяснения, а пък те си имаха работа, изгониха ме на двора. Излязох неохотно и сърдит, но вън времето беше толкова хубаво, че лека- полека лошото ми настроение се промени. Какво най-сетне ме интересуваше този глупав заяк, нарисуван на пликчетата с бои?!. Заешки работи! От заяк можеш ли да очакваш нещо свястно?!
Покатерих се на голямата слива, възседнах един клон и се облегнах на стеблото. Току-що раззелененото дърво миришеше приятно на чистота и свежест. Младите листа бяха почти прозрачни и слънчевите лъчи минаваха през тях, обагряйки се светлозелено. Ластовичките цвърчаха оживено около новите си гнезда. Работливи пчели бръмчаха около разцъфтелия люляк и огреяни от слънцето, изглеждаха съвсем златни. Картината беше прекрасна и аз я разглеждах с широки очи.
При това разглеждане видях, че не съм самичък на сливата: малко по-горе от мен се беше настанил моят голям пъстър котарак и блаженно дремеше.
- Писи, писи!.. Ела при мене, котаранчо, да си поиграем! - поканих го аз, но този ленивец полуотвори само едното си око, да ме погледне, а с другото продължи да спи. Не искаше да си губи дрямката с мен.
- Е, добре, мързеланко! Спи колкото щеш! Не мисли, че и аз не мога, като тебе, да седа на сливата с затворени очи!
И за да му докажа това, затворих очите си. Изведнъж почувствувах нещо особено, бръмченето на пчелите и пискливото цвърчене на лястовичките ми се видя по-хубаво и по-приятно.
То идваше някъде съвсем отдалече, навярно от някаква гора, сред която минаваше бъбриво поточе; хладен ветрец клатеше клонете на дърветата и носеше сладкия дъх на мента, мащерка и диви темешужки. Ех, че ще се зарадва мама, като ѝ набера теменужки!
С тази мисъл се затичах към един храсталак, но изведнъж от него изкочи един заяк и застана насреща ми:
- Внимателно, приятелю! - викна той и предупредително вдигна дясната си лапа, - Внимавай да не счупиш яйцата!
Погледнах пред себе си, току до храста беше оставена една кошница с боядисани яйца. Погледнах заяка. Да! Нямаше никакво съмнение! Той беше същият заек от рекламата за бои!
- Ей че приятна среща!- зарадвах се аз и здраво разтърсих заешката десница. - Просто не мога да ти изкажа, Зайо, колко съм радостен, че те виждам!
- Защо? - запита Заю и помръдна лявата страна на горната си устна, като откри белите си зъби в най-хубава заешка усмивка.
- Много се интересувах, защо ти носиш кошница с боядисани яйца, когато нито ги ядеш, нито имаш някаква полза от тях?
- А! Такава ли била работата! Добре, приятелю! Ще ти обясня, но ти ми помогни да ги поносим малко из гората, защото доста са тежки.
С удоволствие хванах кошницата от едната страна, Заю я хвана от другата и тръгнахме из гората.
- Е, как мислиш? Къде нося тези яйца?- запита засмяният- заек и ме погледна под вежди. Но понеже видя, че нищо не мога да измисля, продължи, - нося ги на джуджетата. Нали знаеш, че в гората живят едни малки човечета - джуджета. Те много обичат червени яйца. Аз им ги нося, а пък те на зима ми дават от своите запаси, по малко зеле, моркови и други полезни корени. Услужваме си взаимно.
- Това е чудесно– казах аз.- Много съм ти благодарен, Зайо, че ми обясни. Кажи ми само от къде вземаш яйцата?
- Как? Нима не си виждал, как баба ти оставя на Великден едно червено яйце на покрива на курника? Тези яйца са за мене, тоест, за моите приятели джуджетата. Аз ги събирам и - ето сега ти ми помагаш да ги отнеса.
Като помисли малко, Заю предложи за си сменим ръцете, въздъхна и каза:
- Понякога котараците ми правят пакост, защото свалят яйцата от покрива и ги изяждат... Котараците са голями хитреци!.. Не бива да има доверие в тях!..
- О, аз добре ги познавам! - казах му аз .- Имам един котарак и го зная, какъв пакостник е!
Бяхме наближили поточето и Заю каза:
- Сега ще броя до три и ще скочим едновременно, за да не изпочупим яйцата. Хайде: еднооо, двеее, три!
Намерих се под сливата. Бях седнал на земята и гледах забъркан към баба, която беше стиснала силно ръцете си и викаше тъй, че и съседките подадоха глави през стоборите:
- Леле Боже! Ти къде си бил,бре майка? На сливата ли си намерил да заспиш? Ами уби ли се? Удари ли се!
- Не съм! не съм, бабо! Той клонът не е висок!
- Ох, да те знай Господ! Хайде върви си измий лицето, че си заприличал на червено яйце!
Аз не можех да се видя, но забелязах паничката от червената боя, която беше паднала до мене. Баба излизала да плисне излишната боя, а аз съм се струполил от сливата, сепнал съм старата жена и тя плиснала боята отгоре ми!..
Смяха ми се всички. Смях се и аз самият. Но поне бях доволен, че разбрах, защо забъркват и Зая-Бая във Великдена. А дали това е истина - не знам! Качете се вие на някоя слива, затворете си очите, вслушайте се в приспивния шум на топлия пролетен ден и после ми съобщете, какво сте сънували. Внимавайте само да се качвате на по-ниските клони. И помагайте на Зая да носи кошницата с боядисаните яйца само до поточето. Не се опитвайте да прескачате с него заедно. Защото, нали разбрахте? От заяк нищо свястно не може да се очаква!
Работата е там, че и аз не зная. А най-важното е, че не знаеше и баба, която изтънко познаваше всички неща, които стават и на тоя и на Оня свят. Помня, че на Великия четвъртък, когато мама боядисваше яйцата /това, разбира се, беше преди много години/, аз дълго питах и разпитвах баба за заяка-яйчар, но тя нищичко не можа да ми обясни. А въпросът много ме интересуваше.
Бяхме във ваканция, не можех да питам учителя и с това работата съвсем се усложняваше. А всеки ще се съгласи, че за едно момче от второ отделение е твърде важно да си уясни, какво правят зайците с червените яйца?
Понеже непрекъснато захецвах баба и мама за обяснения, а пък те си имаха работа, изгониха ме на двора. Излязох неохотно и сърдит, но вън времето беше толкова хубаво, че лека- полека лошото ми настроение се промени. Какво най-сетне ме интересуваше този глупав заяк, нарисуван на пликчетата с бои?!. Заешки работи! От заяк можеш ли да очакваш нещо свястно?!
Покатерих се на голямата слива, възседнах един клон и се облегнах на стеблото. Току-що раззелененото дърво миришеше приятно на чистота и свежест. Младите листа бяха почти прозрачни и слънчевите лъчи минаваха през тях, обагряйки се светлозелено. Ластовичките цвърчаха оживено около новите си гнезда. Работливи пчели бръмчаха около разцъфтелия люляк и огреяни от слънцето, изглеждаха съвсем златни. Картината беше прекрасна и аз я разглеждах с широки очи.
При това разглеждане видях, че не съм самичък на сливата: малко по-горе от мен се беше настанил моят голям пъстър котарак и блаженно дремеше.
- Писи, писи!.. Ела при мене, котаранчо, да си поиграем! - поканих го аз, но този ленивец полуотвори само едното си око, да ме погледне, а с другото продължи да спи. Не искаше да си губи дрямката с мен.
- Е, добре, мързеланко! Спи колкото щеш! Не мисли, че и аз не мога, като тебе, да седа на сливата с затворени очи!
И за да му докажа това, затворих очите си. Изведнъж почувствувах нещо особено, бръмченето на пчелите и пискливото цвърчене на лястовичките ми се видя по-хубаво и по-приятно.
То идваше някъде съвсем отдалече, навярно от някаква гора, сред която минаваше бъбриво поточе; хладен ветрец клатеше клонете на дърветата и носеше сладкия дъх на мента, мащерка и диви темешужки. Ех, че ще се зарадва мама, като ѝ набера теменужки!
С тази мисъл се затичах към един храсталак, но изведнъж от него изкочи един заяк и застана насреща ми:
- Внимателно, приятелю! - викна той и предупредително вдигна дясната си лапа, - Внимавай да не счупиш яйцата!
Погледнах пред себе си, току до храста беше оставена една кошница с боядисани яйца. Погледнах заяка. Да! Нямаше никакво съмнение! Той беше същият заек от рекламата за бои!
- Ей че приятна среща!- зарадвах се аз и здраво разтърсих заешката десница. - Просто не мога да ти изкажа, Зайо, колко съм радостен, че те виждам!
- Защо? - запита Заю и помръдна лявата страна на горната си устна, като откри белите си зъби в най-хубава заешка усмивка.
- Много се интересувах, защо ти носиш кошница с боядисани яйца, когато нито ги ядеш, нито имаш някаква полза от тях?
- А! Такава ли била работата! Добре, приятелю! Ще ти обясня, но ти ми помогни да ги поносим малко из гората, защото доста са тежки.
С удоволствие хванах кошницата от едната страна, Заю я хвана от другата и тръгнахме из гората.
- Е, как мислиш? Къде нося тези яйца?- запита засмяният- заек и ме погледна под вежди. Но понеже видя, че нищо не мога да измисля, продължи, - нося ги на джуджетата. Нали знаеш, че в гората живят едни малки човечета - джуджета. Те много обичат червени яйца. Аз им ги нося, а пък те на зима ми дават от своите запаси, по малко зеле, моркови и други полезни корени. Услужваме си взаимно.
- Това е чудесно– казах аз.- Много съм ти благодарен, Зайо, че ми обясни. Кажи ми само от къде вземаш яйцата?
- Как? Нима не си виждал, как баба ти оставя на Великден едно червено яйце на покрива на курника? Тези яйца са за мене, тоест, за моите приятели джуджетата. Аз ги събирам и - ето сега ти ми помагаш да ги отнеса.
Като помисли малко, Заю предложи за си сменим ръцете, въздъхна и каза:
- Понякога котараците ми правят пакост, защото свалят яйцата от покрива и ги изяждат... Котараците са голями хитреци!.. Не бива да има доверие в тях!..
- О, аз добре ги познавам! - казах му аз .- Имам един котарак и го зная, какъв пакостник е!
Бяхме наближили поточето и Заю каза:
- Сега ще броя до три и ще скочим едновременно, за да не изпочупим яйцата. Хайде: еднооо, двеее, три!
Намерих се под сливата. Бях седнал на земята и гледах забъркан към баба, която беше стиснала силно ръцете си и викаше тъй, че и съседките подадоха глави през стоборите:
- Леле Боже! Ти къде си бил,бре майка? На сливата ли си намерил да заспиш? Ами уби ли се? Удари ли се!
- Не съм! не съм, бабо! Той клонът не е висок!
- Ох, да те знай Господ! Хайде върви си измий лицето, че си заприличал на червено яйце!
Аз не можех да се видя, но забелязах паничката от червената боя, която беше паднала до мене. Баба излизала да плисне излишната боя, а аз съм се струполил от сливата, сепнал съм старата жена и тя плиснала боята отгоре ми!..
Смяха ми се всички. Смях се и аз самият. Но поне бях доволен, че разбрах, защо забъркват и Зая-Бая във Великдена. А дали това е истина - не знам! Качете се вие на някоя слива, затворете си очите, вслушайте се в приспивния шум на топлия пролетен ден и после ми съобщете, какво сте сънували. Внимавайте само да се качвате на по-ниските клони. И помагайте на Зая да носи кошницата с боядисаните яйца само до поточето. Не се опитвайте да прескачате с него заедно. Защото, нали разбрахте? От заяк нищо свястно не може да се очаква!
Аудио вариант на разказа
