Васил Петлешков

/по случай 70 години от смъртта му - 19 май 1876/

Историческата летопис на България е изпълнена с десетки хиляди имена на светци и мъченици, пожертвували живота си за добруването на народа, за неговото освобождаване от робски гнет, за социалното му благополучие и за духовното му и културно издигане.
Особено богат е този календар през усилни години, с каквито съдбата е наспорила нашето народностно битие. Годината 1876 бе такава. Тогава сред възпламналото Априлско въстание не един и двама, не дори само борците-въстаници, а всички българи - и немощните старци, и нежните жени и безпомощните деца се превърнаха на мъченици. Те изживяха ужаси, които само една болно-извратена дивашка фантазия можа да измисли и които разтърсиха съвестта на цялото културно човечество.
Но ако между тези милиони мъченици трябва да посочим стотината великомъченици, без друго ще започнем списъка им от Васил Петлешков.
Дванайсет дни въстаналите селяни от Брацигово се бориха с налитащите отвред диви башибозушки орди. Те предвиждаха, че ако башибозукът влезе в богатото им село, не ще остане ни един жив човек от жителите му. Бяха вече научили за разгрома на Перущица и за клането в Батак. Затова силите, храбростта и издържливостта им се бяха одесеторили. Дори страшилището на Родопите - Ахмед-ага Карутанлията - не успя нито с хитрост, нито с измама, нито с бесния устрем на пълчищата си да разкъса обръча на славните брациговци. Защото с тях беше Васил Петлешков.
Твърде малко се знае за дейността на Петлешкова преди назряването на епохалното априлско събитие. В историята неговата жизнена пътека започва сякаш от Великото народно събрание на Оборище, когато го намираме да изпълнява мъдрата роля на помирител между пламналите водачи. Малко по-късно тя го отвежда до мегданя на Брацигово, в ръка с кървавото писмо на Бенковски. Оттогава, насетне неговите стъпки очертават огнена линия около селото - линия, край която стоят здрави и решителни мъже, палещи барута на своите кремъклии пушки направо от сърцата си. Петлешков раздухва непрекъснато огъня в тия сърца. Той е неуморим. Непрекъснато е в движение. Обхожда защитниците, заповядва, окуражава, подкрепя; утешава ранените и славослови загиналите в боя и сам изпъчва гърдите си срещу куршумите при отбиването на не един вражи напор.
И това бе дванайсет дни!...
На дванайстия - 19 май - привечер над Брацигово прелетя граната. Въстаниците се стъписаха. Писъкът на децата и стонът на жените достигнаха до тях и това накара пушките да затреперят в ръцете им. Напразно Петлешков направи опит да въодушеви мъжете и да ги поведе в бой! Втората граната, прелетяла над селото, съвсем уби духа им: не беше все едно да се бият с налитащите башибозуци и с редовната обучена войска на Отоманската империя, водена от армейския генерал Хасан-паша. Умът на масата не можеше да проумее тъкмо основната идея на водачите априлци, че революционната жертва трябва да бъде дадена именно в бой с официалната сила на поробителите, че тъкмо тя трябва да бъде предизвикана да вземе грижата за потушаване на бунта, за да прояви изцяло диващината, варварството и безразсъдната жестокост на цялата държавна система на тираните и по такъв начин да се посочи на света откъде иде мъката на поробените българи и кое създава готовността и или да се освободят, или да умрат!
Масата, обаче не вникваше тъй дълбоко във философията на Априлското въстание. За нея нямаше значение, че башибозушките зверства лесно могат да измият окървавените ръце на султанското правителство, докато действията на една редовна армия мъчно би могла да заблуди Европа с изхабените вече оправдания за "разбойнически банди" и за тяхното "примерно" наказване.
Въстаниците не разбираха тънкостите на политиката. Те бяха очаквали да добият свобода, а не бяха си направили сметката за нейната огромна цена, нито бяха проверили готовността си да я заплатят. За тях беше важно, че децата пищят и жените ридаят и проклинат.
И после - намеси се онова фатално "благоразумие", което Вазов предава с такава поразяваща простота и точност и което донесе толкова злощастие на някои от въстаналите краища:
".. - Ний се бихме, братя, със башибозуци,
защото са диви, мръсни и хайдуци.
Ето царска сила - да се предадем!.."

Това "благоразумие" накара стареите на Брацигово да издигнат бяло знаме и да се опътят към щаба на царската сила - тъкмо към силата, против която великите апостоли на свободата бяха вдигнали въстанието.
В последния момент Петлешков сам предложи на "благоразумните" да се вслушат в благоразумието си, защото бе видял идейната им безпомощност и защото едно повторение на Батак като клане вече никого не би ползувало.
Напразно стареите на Брацигово го молеха да се укрие някъде, докато премине "лошото". Той знаеше, че лошото може да премине само със жертвоприношение. И понеже пазеше бунтовническата си клетва, реши самичък да бъде курбан. Войниците на Хасан-паша го намериха у дома му. Оттам го взеха и с Христови страдания го поведоха към висшия военачалник.
На неговите въпроси Петлешков отговаряше с гордо мълчание и призрителна усмивка. Тогава жестокият тиранин хвърли маската на своето благородническо възпитание от военната академия в Сен Сир, забрави пагоните си на армейски генерал и ордените си за "заслуга". Той стана такъв, каквито са всички тирани, когато се сблъскат с непоклатимата вяра на борците за правда, свобода и народно добруване.
Хасан-паша заповяда да стъкмят и разпалят две клади и между тях да поставят Петдешкова, за да изгори на бавен огън. Но и при това непоносимо страдание великият син на България се усмихна с широка и благодарствена усмивка към окървавеното от залеза небе. Устните му се разтвориха, за да изрекат великия възглас:
- Ще живее свободата! Да живее свободата!
Сетне грохна. Той беше погълнал отрова преди да застане на разпит пред пашата.
Може за своето злодеяние Хасан-паша да е получил най-висок орден; може мнозина да са целували кървавата му ръка. Всичко може. Но той не можа да скрие величието на безсмъртния, борец, нито да заглуши неговия възглас:
- Да живей Свободата!
В историята името на Хасан- паша остава само като черна сянка, която още по-ярко очертава светлата личност на великия мъченик за българската свобода- Васил Петлешков.

ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ
Може да споделяте всичко от блога, но използването и препубликуването на част или цялото съдържание на блога в интернет или на хартиен носител, може само с изрично разрешение и като се посочи източникът- https://zmeigorjanin.blogspot.com