СВОБОДЕН

 Змей Горянин
От прозорец на конака се вижда част от мегдана и едно парче от юнското небе, по което плават бели, дъждовни облаци. Те слизат от Балкана, като грамадни вълни дим, сякаш още горят селата по Средногорието и Родопите.
Тодор Каблешков потръпва; няколко низами излизат на мегдана с един страхотен трофей; носят набучена на кол главата на Найден поп Стоянов. И забиват кола сред мегдана:
- Бог да го прости сиромаха!
- Какво казваш, Телеграф?
Каблешков се обръща. Телеграфът викат на него, защото бяха научили, че е бил началник на железницата и телеграфа в Белово. Един низамин е клекнал пред голямото огнище и вари кафе. Селми паша е уморен от дългия път и иска кафе, а този низамин е най-добрият кафеджия в целия табор.
- Какво си говариш сам? - повтаря низаминът.
- Смея се на турците- злобно изсъсква Каблешков, - Смея им се, че са много големи юнаци...
Низаминът скача:
- Ей, събирай си устата! Ще те ударя и ще ме запомниш!
- Удари ме, - повдига рамене Каблешков.. - Нали съм затворник? Можеш да ме удряш! Таково е вашето юначество! Защо не дойде на Балкана да се биеш, като си юнак?! Ела да видиш тука нещо.
Низаминът поглежда през рамото му и вижда отсечената глава на мегдана.
- Тази глава е на един славен юнак, - казва Каблешков с твърдост, - такъв юнак какъвто само българска майка може да роди! Разбираш ли? Вашите бабаити го обезоръжиха и го убиха от бой, та като умря му отрязаха главата. Затова се смея на юначеството ви!
Низаминът отстъпва няколко крачки към огнището. Той е добър човек. И справедлив. Право ли е да се отсече главата на един човек умрял от мъка и от бой?!
- Ех, чуден човек си ти, Телеграф! Умен и учен човек си, а ето на: станал си комита! Защо не си си седял мирно, та всички да те почитат? Сега и за тебе не се знае, какво ще рече съда!
- Знам аз, какво ще рече, - отвръща Каблешков. - Знам и ми е все едно: душмански съд ме съди - ще ме осъди! Не ме съди моят народ! А аз от неговата присъда се плаша! За неговата свобода съм станал комита!
Низаминът е приготвил кафето и се спира до вратата, за да дослуша думите на комитата. Чудни думи! Навярно са прави! Телеграфът е толкова учен човек!.. Сам Селми паша му говори, като на ефенди...
И той се връща, подава кафето на Каблешкова и прошепва с почит:
- Изпий това кафе, Телеграф. На пашата ще направя друго!
Каблешков поема кафето с благодарност. Той е благодарен не за кафето, а за човещината.. Толкова рядко се намира човещина!
Низаминът взема чашката и отива на двора да я измие.
Колко дълго беше чакал Каблешков този миг: да остане самичьк, да се протегне и откачи от стената пълната пушка на низамина и да тегли.
Само за миг поглежда през прозореца към хубавото страдалческо лице на Найден поп Стоянов и последната мисъл, която си отнася от този окървавен лик е мисълта, че същата глава е виждал на иконата на Свети Йоан Предтеча.
Той взема пушката от стената, набързо проверява дали е пълна, притиска я до гърдите си и с крак опъва спусъка.    
Изстрелът разтърсва конака. От всички стаи се спускат низами, чиновници, заптиета.
Селми паша се навежда над умиращия и едва долавя последните му думи:
- Най-сетне съм свободен!
А навън белите облаци се стълпяват, стават черни като майчина забрадка и заплакват: заплаква Майчица България!

Тодор Каблешков като началник-гара в Белово

➤ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ