 |
| "Бъдни вечер'' - художник Патрики Сандев (1881-1959) |
Змей Горянин
„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй..."„И тази нощ на Изток небосклона
- така мълвеше: мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.
Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима ѝ дори,
а мама шепнеше:„На вси народи
„любов и мир в сърцата ще гори...
„И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти..." -
и весело отвръщаше ѝ бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.
Еx, то бе тъй отдавна, че едва ли
не, като сън си го припомням пак.
Тъй много вече станаха печалите,
че миналото скри се в сънен мрак.
Не помня ни огнището, ни бъдника,-
но все пак нещо, спотаено в мен
ми казва - както мама: "Ще се сбъдне
светото Слово в речения ден!"
И както се от скрита жар подема
искрица малка в плам да засияй,
от този глас в мен ражда се поемата
за идващия на земята рай:
В уречената нощ Денница мощна -
от слънцето по-светла ще изгрей
и блясъкът ѝ тъмнината нощна
и мракът вековечен ще разсей.
Ще зазвучат небесните простори
от песните на ангелския хор
и със любов ще се прегърнат хората,
и ще блестят сълзи във всеки взор.
И Словото ще дойде пак тогава -
земята цяла ще е Витлеем,
и на Христа огреяна от славата,
как лесно тя ще стане пак Едем!
на Бъдни вечер в моя роден край.
Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима ѝ дори,
а мама шепнеше:„На вси народи
„любов и мир в сърцата ще гори...
„И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти..." -
и весело отвръщаше ѝ бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.
Еx, то бе тъй отдавна, че едва ли
не, като сън си го припомням пак.
Тъй много вече станаха печалите,
че миналото скри се в сънен мрак.
Не помня ни огнището, ни бъдника,-
но все пак нещо, спотаено в мен
ми казва - както мама: "Ще се сбъдне
светото Слово в речения ден!"
И както се от скрита жар подема
искрица малка в плам да засияй,
от този глас в мен ражда се поемата
за идващия на земята рай:
В уречената нощ Денница мощна -
от слънцето по-светла ще изгрей
и блясъкът ѝ тъмнината нощна
и мракът вековечен ще разсей.
Ще зазвучат небесните простори
от песните на ангелския хор
и със любов ще се прегърнат хората,
и ще блестят сълзи във всеки взор.
И Словото ще дойде пак тогава -
земята цяла ще е Витлеем,
и на Христа огреяна от славата,
как лесно тя ще стане пак Едем!
