МАЛКАТА ГЕРОИНЯ /разказ за Левски/

 Змей Горянин
Когато видяха заптиетата да се задават в началото на тясната уличка, жените насядали пред пътната порта на Станю Славчев се посбутаха.
- За какво ли са тръгнали тези хубостници,- промълви баба Райна, майката на Станя. - Господ да ги убие! Пак са надушили нещо тези копои!
- Хем да видите, че за у дома са се запътили! - изсъска Неда Таченица и се надигна от мястото си. - Тръгнали са по дирите на Дякона и сега идват да го търсят у нас!
Жените в Карлово добре знаеха, че техният съгражданин - някогашен Дякон Игнатий, а по това време Васил Левски - беше търсен от властта под камък и дърво, задето бунтувал мъжете и ги учел да милеят за своето поробено отечество България, но всички те бяха добри българки и умееха да не дават воля на езиците си, когато ставаше дума за тези страшни и славни неща.
- Като че ли си права, - рече Пена Станчовица.- Да не би Дяконът да е у вас?
- Не е! - сопна се Неда. - Чакай да отида да видя, какво става... Ей ги, че спряха пред нас!
Тя прекоси улицата и спря пред намусения онбашия.
- Добър ден, Салих ага. Какво те води към нас?
- Ще видиш, какво ме води!- озъби се турчинът. - Прибираш в къщата си комити, па питаш още какво ме води!
Лицето на Неда Тачевица пламна, като божур. Ръката ѝ без да ще се сви в юмрук и тя би замахнала срещу дръзкият читак, ако благоразумието не бе ѝ дошло на помощ в последния миг. Вместо да го удари, тя му се усмихна любезно:
- Прощавай, Салих ага, ала лоши думи ми каза. Аз съм бедна вдовица, имам празна стая и я давам на кираджии, но избирам само добри и почтени хора. Ако не са кираджиите ми, не бих могла да си изхраня двете деца.
Онбашията сякаш се позасрами, но бързо прие пак свирепия си изглед и грубо запита:
- Имаш ли сега кираджия?
- Имам, Салих ага. Едно добро момче. Не е от нашия край. Учено пък сиромашко. Иска да се услови учител из карловските села, та по цели седмици се скита наоколо... И да ти кажа ли? Още не ми е платило кирията. Обещава да ми се наплати, като се услови за даскал...
- Не за даскал ще се услови твоят кираджия, а за главатар на комитите! Този разбойник може да те е излъгал тебе, простата жена, ала каймакамина и мене не може да излъже! Заведи ме да видя къде живее и какво има в стаята му.
- Заповядай, ага, - любезно го покани Неда. Тя беше спокойна, защото знаеше, че вратата от стаята на Левски беше заключена, а според турските закони властта има право да разбие заключена врата, само ако живеящият в къщата, или в стаята, не се яви до три дни.
Салих ага влезе в къщата и спря пред заключената врата. Заптиетата му останаха в двора и от скука започнаха да късат
едва зачервили се ябълки. След минута-две Салих ага се показа на прага и подвикна на едното от тях:
- Емин, дай телта и куршума да запечатаме вратата! Заптието тичешком изпълни заповедта, двамата се забавиха малко в пруста, а когато излязоха пак на двора Салих се обърна към стопанката на къщата:
- Понеже си проста жена, трябва да те предупредя, че ако ти или кой да е други откъсне този печат, или го развали, или се опита да го развали, направо на бесилката ще бъде качен. До три дни, ако не се върне кираджията ти - властта сама ще отвори вратата.
А пък ако се върне, кажи му да дойде в конака да си вземе разрешение за отваряне вратата! Разбра ли ме?
- Разбрах те, ага! Може ли да не те разбера!
Заптиетата си отидоха, ала Неда Тачевица имаше толкова грижи, че не излезе вече на пътя при съседките си. Тя седна на прага на пруста и дълбоко се замисли. Разбира се, не можеше да скъса печата от вратата. А беше уверена, че в стаята на Дякон Игнатий ще се намерят книжа, които ще изобличат не само него, а може би и стотина други мъже от Карлово... Ами от другите градове?!
- Господи, Света Богородичке! Иисусе Христе! Помогнете на народните хора! Дайте ми съвет, как да постъпя, та да ги запазя! Дяконът отиде към Сопот и едва утре вечер ще се върне. Но като си дойде и той не ще може да отвори вратата... А пък може и да са оставили някое заптие да следи.
Изведнъж я озари една мисъл: да подпали къщата си! Какво че щяла да ѝ изгори къщата и че щяла да остане на улицата с невръстните си дечица? Нали така ще бъде спасено народното дело от очите на турците?
Но тази мисъл беше само мигновена. Защото веднага съобрази, че още щом почне пожара, турците ще се спуснат да разбият вратата на нейния наемател, за да видят какво се крие в нея. Тогава пак щяха да бъдат намерени списъците с имената на народните хора. И наказанието щеше да бъде още по—лошо, задето се е опитала с огъня да заличи следите на бунтовниците.
Положението на бедната жена беше отчаяно, но тя твърде малко се замисляше за себе си. Турците щели да я обесят - това не я плашеше. Делото щеше да загине - а това наистина ще да бъде ужасна загуба за целия български народ, който само в него намираше надежда за спасение от робството. Тъй я беше учил Дякон Игнатий и всяка негова дума беше паднала в сърцето ѝ, като жив въглен.
Помисли да отиде в Сопот, да подири Дякона, да му разкаже какво е станало и да иска съвет. Сети се, обаче, че турците, може би ще следят и нея и така сама ще ги заведе при славния и неуловим апостол на свободата.
И тъкмо в момента на най-голямо отчаяние чу как някой леко открехна вратата на комшолука и в двора влезе едно дребничко русо момиченце.
- Какво има, Марийке?- запита Неда и разсеяно загледа детето.
- Ела вътре, како Недке, да ти кажа нещо, - прошепна  момиченцето и се шмугна в пруста. Неда го последва. То затвори вратата и едва след като се ослуша добре, да не би да има и друг човек вкъщи заговори:
- Како Недке, аз чух за какво идваха у вас заптиета. Бях се покачила на нашия орех и никой не ме видя. Всичко чух... И дето търсиха твоя кираджия и дето ти рекоха, че ако счупиш печата щели да те обесят.
Неда се вгледа в това дете и очудена забеляза, че то никак не беше изплашено. Напротив, говореше много спокойно и уверено. Дори имаше в гласа му някаква ненавист към заптиетата, които бяха претърсвали къщата на бедната вдовица.
- Е, като си чула, какво?- запита Неда.
- Дойдох да ти помогна.
Тачевица плесна ръце;
- Да ми помогнеш ли? Какво ще ми помагаш?    ,
- Не се преструвай!- строго рече момиченцето.- Аз знам по каква работа ходи бати Васил... твоят кираджия. Да не ме мислиш малка? Всичко разбирам... Една вечер бати Васил и моят брат - бати Генко - бяха у дома и разговаряха... Аз си бях легнала и те мислеха, че спя, та всичко говореха: за пушки, за барут, за въстание и как щели да колят читаците!..
Неда се стъписа. Колко непредпазливи са били тези млади хора да говорят пред това дете!
Марийка сякаш разбра мислите ѝ, защото се усмихна;
- Ти да не ме мислиш малка?! Аз зная кое е за приказване и кое не е! Турците и на огън да ме печат, пак няма да им кажа думичка! Защото бати Васил е народен човек!
Неда я помилва по русата косичка.
- Добро момиче си ти, Марийке! Истинско българско момиче!
Ами как ли ще можеш да ми помогнеш? Да кажеше на батя си Генко? Не! По-добре е да не му казваш нищо! Той може би ще се изплаши и забърка... Можеш... Не! И това не можеш да направиш!
- Какво?- запита момиченцето.
- Мислех да отидеш до Сопот и да пресрещнеш Дякона. Но да ходиш самичка чак дотам - не ще можеш...
- Аз измислих друго нещо,- каза Марийка, - Мога да вляза в стаята на бати Васила и ако има нещо, което трябва да се скрие, ще го взема и ще го извадя.
- Да влезеш в стаята ли? Как ще влезеш?
Марийка се разсмя:
- Знаеш ли колко е лесно, како Недке? Никой няма и да ме усети... Докато бях на ореха измислих тази работа. Отгоре, отвисоко видях, колко е широк комина на бати Василовата стая. През комина ти не можеш да влезеш, ала аз мога. Довечера, като се мръкне ти ела у дома и кажи на мама, че те е дострашало да останеш сама вкъщи с малките си деца, та искаш аз да дойда да спя у вас. А като дойда тука, ще се качим двете на покрива, ти ще ме вържеш с едно въже и ще ме пуснеш през комина. Аз ще взема, каквото трябва, ще се вържа отново и ти ще ме изтеглиш. От това по-лесно нещо няма!
Неда Тачевица се съгласи, че наистина от този план по-добър не би могъл и да се измисли. Тя с удивление гледаше това съобразително дете, което вместо да си играе със своите връстничета беше се заело да прикрие стъпките на най-великия от народните водачи - апостола Левски.
- Добре, момичето ми! Ще направя всичко, което ми каза! Ще те послушам и Бог ще ни помогне!
Вечерта Марийка влезе в стаята където живееше Васил Левски и бързо затършува по масата. Намери една свещ и кибрит, запали светлина и започна да събира книжата. Свали престилката си и внимателно нареждаше всичко - без да бърза, без да трепне и без да помисли, че ако турците видят светлината през прозореца ще я откарат в затвора и ще я обесят! Тя работеше толкова спокойно и хладнокръвно, че дори Неда на два пъти слиза от покрива да я види през прозореца, какво прави и да я подкани да бърза.
Всички книги бяха събрани в престилката, над тях бе сложен един револвер, който Марийка намери под възглавницата на леглото, престилката стана на вързопче, а вързопчето бе завързано за въжето.
- Тегли!- заповяда Марийка тихо. - После пак пусни въжето.
Докато Неда изпълни нарежданието ѝ, тя измъкна из елечето си няколко книги и внимателно ги подреди на масата. После взе метлата от ъгъла и внимателно премете до огнището всички сажди, които бе свалила при спускането си в комина. Едва когато огледа стаята и видя, че нищо не ще издаде влизането ѝ по такъв тайнствен начин, духна свещта и привърза спуснатото въже на кръста си.
- Тегли!
Цяла нощ двете съзаклятнички не мигнаха. Излязла из комина Марийка, приличаше на черно дяволче, за каквито бабите разправят на внучетата си приказки. От хубавите ѝ руси къдри не бе останала и следа - толкова бяха зацапани от сажди и паяжина. А дрехите ѝ бяха по-лоши от дрипите на най-грозната карловска циганка.
Неда постла една стара изпокъсана черга на земята, сложи големия бакърен леген с топла вода и изми момичето, а после го накара да се съблече, даде му най-новите си дрехи и го остави в ъгъла на леглото при малките си деца, докато изпере и изсуши неговите дрешки.
- Спи, момичето ми, спи сега! Ти извърши таково дело, че десет умни мъже надмина!
Но Марийка не спеше. Тя дори се опита силом да стиска очите си, за да заспи, но те от само-себе си се разтваряха широко. Виждаха някъде далече в пространството усмихнатото лице и кроткия поглед на Дякон Левски, който ѝ викаше:
- Всички трябва да служат на народното дело! И децата!
И те са длъжни да помагат на родителите си, на по-големите, за да добием свободата на Родината си!
Тези думи тя бе чула от него, когато се преструваше на заспала, а той говореше с бате ѝ Генко.  

***
Слънцето скоро щеше да залезе. Сенките на тополите, наредени край пътя, все повече се удължаваха. Едно малко момиченце седеше на слога край пътя и си играеше с кокалчета. Играта му беше съвсем безгрижна и спокойна, но внимателният наблюдател би съзрял веднага с колко тревога се заглеждаше по пътя от Сопот.
Изведнъж оттам се зададе конник. Момичето се зарадва, но бързо радостта му се изпари; конникът беше турчин, а то чакаше българин — най-големия син на България. То продължи играта си, но когато конникът наближи, повдигна главата си и подскочи от изненада. Тъкмо тогова очакваше;
- Бати Василе!
Турчинът дръпна юздите на охранения си кон и скочи от седлото. Той впи изпитателен поглед в детето и запита:
- Кой те изпрати тука?
- Сама дойдох!- запъхтяно отвърна момиченцето. - Донесот ти известия! Отначало не те познах... Помислих те за турчин.
И се засмя весело.
- Чие момиче си ти, девойче?- запита пътникът, който беше Левски- преоблечен с турски дрехи,- Откъде ме познаваш?
- Аз съм Марийка. Дъщеря на Андрея Басмаджията.. Най-малката му дъщеря. На Генко Андреев съм сестра. Ти си идвал у дома с бати. Аз съм те виждала и у кака Неда Тачевица!..
- Тъй, - отвърна Левски, - Ами за какво си дошла сега?
- Да ти кажа да не идваш в Карлово, защото те следят. Вчера след обед идваха заптиета у какини Недини и запечатаха с куршумен печат вратата на твоята стая... Някой трябва да те е издал на низамите... Аз седях, не бях се покачила на ореха и гледах всичко... Казаха и на кака Неда, че ако отвори вратата, щели да я обесят на Араповския мост...
Левски беше смръщил вежди и сърдито хапеше долната си устна. Ръката му, която държеше поводите на коня потреперяше.
Марийка спокойно продължаваше разказа си:
- Снощи аз влязох в стаята ти...
- Какво?- уплашен викна апостолът.- Разбили сте вратата на стаята и сте скъсали печата?
- Не, не!- викна Марийка. - Чакай да ти разкажа всичко: аз влязох през комина, събрах всичките ти книжа и...
Тя се озърна встрани и после му подаде един вързоп:
- Ето ги! И пищова е тука!.. Страх ме беше да не гръмне, ала се престраших и го взех.
Левски гледаше детето с просълзени очи:
- Славно дете! Кой те научи да направиш таково смело нещо? Кой те научи, а?
- Никой! Сама се сетих и казах на кака Неда... Тя каза, че е добре и - хоп! всичко се свърши.
Тя отново се засмя и показа равните си бели зъби:
- Знаеш ли колко ще се чудят турците, като отворят стаята ти? А пък аз ще гледам от ореха и ще си примирам от смях... Хубаво ги забърках, бати Василе!
Тя се приближи съвсем близо до него и поверително каза:
- Кака Неда им рече на тях де, на заптиетата, че ти си бил сиромашко момче и че си ходил из околните села да искаш да те условят даскал. А аз като вземах твоите книги от стаята ти оставих им моите книжки от училище! Ха,ха,ха! Съвсем ще се забъркат! Нали съвсем ще се забъркат!
Но сам Левски бе забъркан от тази нечувана съобразителност на едно дете.
- С какво да те наградя, Марийке?- запита той с развълнуван глас, - С какво да ти се отплатя?
- С нищо!- отвърна просто детето, - Аз нали чух, какво каза на бати Генко? Всички деца трябвало да помагат на делото!
И аз рекох да помогна... А кой знай каква голяма работа не съм свършила! Само дето се поизцапах от комина!
Левски прибра вързопа в дисагите на коня си и подаде ръка на момичето:
- Не бива на никого да казваш затова, което си направила. Турците са лоши и ще ти отмъстят!
- Аз и сама знам, бати Василе-отговори тя и целуна подадената ѝ десница. После се обърна и забърза към Карлово.
- Чакай, Марийке, - викна Левски подпре ѝ, - на колко години си?
- На тринайсет.
Великият апостол на свободата продължи да гледа след нея, като зашеметен. Сетне изправи очи към тъмнеещата вече синева и промълви с молитвена топлота в гласа:
- Господи, сега вече виждам, че наближава денят за Освобождението на България! Когато и децата вместо да играят на кукли започнат да правят бунтовнически подвизи, свободата идва!

Картина на Ангел Ангелов

ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ 

Може да споделяте всичко от блога, но използването и препубликуването на част или цялото съдържание на блога в интернет или на хартиен носител, може само с изрично разрешение и като се посочи източникът- https://zmeigorjanin.blogspot.com