Змей Горянин
Душата ми бе блудница безпътна,
по път позорен бе поела тя,
и много скръб и горчила преглътна
на своя черен, срамен грях в нощта.
Но твойто слово светло осени я
и съкрушена падна тя, Христе,
в нозете Ти, а Ти ръка простре
с милувка кротка и благословия.
И Твойта обич, Господи Иисусе,
душата ми по-тежко огорчи
и с по-голяма мъка я покруси,—
че в ласката на Твоите очи
и в блясъка на прошката Ти свята
по-ясно тя си виде грозотата!
