Русенският пристанищен пристав Ибрахим ага обичаше мастиката повече от всичко. Вечер, преди да заспи, изпиваше половин шише от тази люта ракия, а другата половина от шишето изливаше в устата си сутрин, още щом си отвореше очите.
Ибрахим ага беше винаги пиян, затова беше и най-жестокият от всичките полицаи в Русе. Него никой не го беше виждал усмихнат. Никому не беше казвал блага човешка дума. Дългият му камшик, на края с оловно топче, безмилостно се увиваше около нозете и шиите на невинните българи, които случайно се изпречваха на пътя му.
Такъв беше Ибрахим ага.
И ето: веднъж той научи от своите шпиони, че в малката схлупена къщичка на баба Тонка Обретенова, дошли двама съмнителни млади мъже, от които единият бил монах; че сама баба Тонка им отворила и ги посрещнала.
Ибрахим ага пламна от гняв, очите му зачервени от пиянство, станаха още по-кървави, гласътъ му затрепера:
- Аз ще ги пипна тези разбоиници-комити! Ще ги пипна, ей с тия ръце и сям ще ги кача на въжето. А на онази проклета баба ще съборя къщата из основи!
Той замахна с камшика, изруга високо и пое нагоре по стръмния бряг.
Къщата на баба Тонка наистина криеше комитетските хора. Старицата макар да бе загубила двамина сина в четата на Хаджи
Димитра, не бе престанала да се грижи за българските революционери и да ги укрива, когато преминат Дунава и дойдат в поробеното си отечество да бунтуват народа.
Докато Ибрахим ага се заканваше и ругаеше баба Тонка даваше на двамата си гости закуска и весело бъбреше:
- Хапнете си, баби. Закусете хубаво и си починете. Тя юнашката гостба не може всsкога да уври. Сега, като ви се е случило, яжте за десет дни!
- Благодарим, бабо Тонке,- отговори единият гост.- Ако не си ти, ние какво бихме правили? Добре, че ни приглеждаш като майка.
- Ами че нали сте мои деца, Ангеле? За кого да се грижа, откак турците затриха моите синове?
- И ние като майка те обичаме, бабо.
Някой силно почука на пътната порта. Гостите се изправиха бързо. Единият здраво стисна револвера си.
- Стойте на местата си!- заповяда домакинята.- Стойте и си гледайте почивката. Аз ще видя кой идва.
Тя бързо отърча на двора и усмихната отвори портата на Ибрахим ага.Още от пръв поглед баба Тонка разбра за какво идва турският полицай, но вместо да се смути, засмяна и весела покани:
- Заповядай Ибрахимъ ага. Влез да си починеш. Я какъв си се запотил...То и времето топло...
- Хм,- изръмжа турчинът.- Ти знаеш ли за какво идвам?
- Паднало ти път - дошел си! Добре дошъл. Седни сега
да си починеш.
Баба Тонка донесе едно столче, намести го под гърбавата
дюля, между двете чимширови туфички и каза:
- Седни Ибрахим ага.
- Няма да седна,- сбърчи вежди агата.- Аз съм дошъл по работа...
- Работата си е работа! Ти седни да пиеш една мастика, па после ще си гледаш работата.
Като чу думата "мастика" Ибрахим ага се усмихна. Голямата му слабост към ракията го накара да забрави за какво беше тръгнал.
- Само че по-скоро.
Слънцето залязваше. Последните му алени лъчи окървавяваха водите на Дунава. Тихата пролетна привечер, топла и светла, предразполагаше за почивка, а не за полицейска служба.
Ибрахим ага се намести на столчето, облегна се на дюлята и зачака. Баба Тонка скоро му донесе една голяма чаша пълна с ракия и едно стъкло. Турчинът пресуши чашата и въздъхна:
- Трябва да претърся къщата ти, бабо.
- Ето, Ибрахим ага. Цялата къща е отворена. Влез и търси където искаш.
Тя пак напълни чашата.
- Двама комити се били скрили в твоята къща,— каза турчинът и пак изпразни чашата.
- Комити ли?- зачуди се старицата,- Откъде накъде? Наклеветили са ме! Хората винаги са такива! Гледат кому да направят зло! Ха пийни си, Ибрахим ага!
Приставът набързо изпи още две-три чаши.
- Свърших ти мастиката, бабо- засмя се той.
- Ами, ами! В избата имам цЪяло буре. Сега ще сляза да напълня шишето.
И баба Тонка бързо влезе вкъщи. Гостите ѝ нетърпеливо я посрещнаха:
- Какво има?
- Ибрахим ага е дошъл за вас. Аз го задържам вънка и го черпя с мастика, Господ да го убие! А вие се измъкнете през задната порта. Вече е сдрачкаво и никой няма да ви забележи.
Двамата гости на баба Тонка се измъкнаха. На улицата единият прошепна:
- Ангеле, виждаш ли защо Левски не пие нито вино, нито ракия? Ако не беше мастиката, ние сега щяхме да бъдем в русенския затвор. Днес тя ни спаси, ала утре ще ни предаде... Спомням си думите на Раковски, който иска да накаже врага си, да му даде ракия!
Двамата гости на баба Тонка бяха най-близките помощници на дякон Левски: Ангел Кънчев и Отец Матей Миткалото.
Ибрахим ага беше винаги пиян, затова беше и най-жестокият от всичките полицаи в Русе. Него никой не го беше виждал усмихнат. Никому не беше казвал блага човешка дума. Дългият му камшик, на края с оловно топче, безмилостно се увиваше около нозете и шиите на невинните българи, които случайно се изпречваха на пътя му.
Такъв беше Ибрахим ага.
И ето: веднъж той научи от своите шпиони, че в малката схлупена къщичка на баба Тонка Обретенова, дошли двама съмнителни млади мъже, от които единият бил монах; че сама баба Тонка им отворила и ги посрещнала.
Ибрахим ага пламна от гняв, очите му зачервени от пиянство, станаха още по-кървави, гласътъ му затрепера:
- Аз ще ги пипна тези разбоиници-комити! Ще ги пипна, ей с тия ръце и сям ще ги кача на въжето. А на онази проклета баба ще съборя къщата из основи!
Той замахна с камшика, изруга високо и пое нагоре по стръмния бряг.
Къщата на баба Тонка наистина криеше комитетските хора. Старицата макар да бе загубила двамина сина в четата на Хаджи
Димитра, не бе престанала да се грижи за българските революционери и да ги укрива, когато преминат Дунава и дойдат в поробеното си отечество да бунтуват народа.
Докато Ибрахим ага се заканваше и ругаеше баба Тонка даваше на двамата си гости закуска и весело бъбреше:
- Хапнете си, баби. Закусете хубаво и си починете. Тя юнашката гостба не може всsкога да уври. Сега, като ви се е случило, яжте за десет дни!
- Благодарим, бабо Тонке,- отговори единият гост.- Ако не си ти, ние какво бихме правили? Добре, че ни приглеждаш като майка.
- Ами че нали сте мои деца, Ангеле? За кого да се грижа, откак турците затриха моите синове?
- И ние като майка те обичаме, бабо.
Някой силно почука на пътната порта. Гостите се изправиха бързо. Единият здраво стисна револвера си.
- Стойте на местата си!- заповяда домакинята.- Стойте и си гледайте почивката. Аз ще видя кой идва.
Тя бързо отърча на двора и усмихната отвори портата на Ибрахим ага.Още от пръв поглед баба Тонка разбра за какво идва турският полицай, но вместо да се смути, засмяна и весела покани:
- Заповядай Ибрахимъ ага. Влез да си починеш. Я какъв си се запотил...То и времето топло...
- Хм,- изръмжа турчинът.- Ти знаеш ли за какво идвам?
- Паднало ти път - дошел си! Добре дошъл. Седни сега
да си починеш.
Баба Тонка донесе едно столче, намести го под гърбавата
дюля, между двете чимширови туфички и каза:
- Седни Ибрахим ага.
- Няма да седна,- сбърчи вежди агата.- Аз съм дошъл по работа...
- Работата си е работа! Ти седни да пиеш една мастика, па после ще си гледаш работата.
Като чу думата "мастика" Ибрахим ага се усмихна. Голямата му слабост към ракията го накара да забрави за какво беше тръгнал.
- Само че по-скоро.
Слънцето залязваше. Последните му алени лъчи окървавяваха водите на Дунава. Тихата пролетна привечер, топла и светла, предразполагаше за почивка, а не за полицейска служба.
Ибрахим ага се намести на столчето, облегна се на дюлята и зачака. Баба Тонка скоро му донесе една голяма чаша пълна с ракия и едно стъкло. Турчинът пресуши чашата и въздъхна:
- Трябва да претърся къщата ти, бабо.
- Ето, Ибрахим ага. Цялата къща е отворена. Влез и търси където искаш.
Тя пак напълни чашата.
- Двама комити се били скрили в твоята къща,— каза турчинът и пак изпразни чашата.
- Комити ли?- зачуди се старицата,- Откъде накъде? Наклеветили са ме! Хората винаги са такива! Гледат кому да направят зло! Ха пийни си, Ибрахим ага!
Приставът набързо изпи още две-три чаши.
- Свърших ти мастиката, бабо- засмя се той.
- Ами, ами! В избата имам цЪяло буре. Сега ще сляза да напълня шишето.
И баба Тонка бързо влезе вкъщи. Гостите ѝ нетърпеливо я посрещнаха:
- Какво има?
- Ибрахим ага е дошъл за вас. Аз го задържам вънка и го черпя с мастика, Господ да го убие! А вие се измъкнете през задната порта. Вече е сдрачкаво и никой няма да ви забележи.
Двамата гости на баба Тонка се измъкнаха. На улицата единият прошепна:
- Ангеле, виждаш ли защо Левски не пие нито вино, нито ракия? Ако не беше мастиката, ние сега щяхме да бъдем в русенския затвор. Днес тя ни спаси, ала утре ще ни предаде... Спомням си думите на Раковски, който иска да накаже врага си, да му даде ракия!
Двамата гости на баба Тонка бяха най-близките помощници на дякон Левски: Ангел Кънчев и Отец Матей Миткалото.
 |
| Картина на Васил Горанов |
