Змей Горянин
Любчо не се зарадва много на елхата си. Той беше шестгодишен, беше имал досега пет елхи, а и всеки ден родителите и роднините му го отрупваха с подаръци - един от друг по-хубави - та затова новите играчки не го зарадваха. Беше свикнал на играчки. Бяха му вече омръзнали.
Наистина и той, като всяко дете, с любопитство разгледа отрупаните клонки на елхата, поспря погледа си повечко на някоя от играчките и запали две клечици бенгалски огън.
Майка му с учудване го гледаше отстрана:
- Не се ли радваш на елхата, Любчо?
- Радвам се, - отговори той с половин уста, - Много е хубава... Има и много играчки...
- Вземи новата си шейничка и иди на двора, - каза майка му. - Да видиш само какъв хубав сняг е навалял!
- А да си взема ли и мечето?
- Вземи го. Само не отваряй вратата, да не би някое лошо момче да влезе в двора и да ти вземе играчките.
Любчо излезе на двора, след като бе облечен с новото си топло вълнено костюмче. Дворът беше голям и в него можеха да играят не едно, а десет деца. Можеше и шейната да се спуска, защото на една страна имаше доста голяма могилка.
Играта се хареса на Любчо. Той се увлече в нея и може би нямаше да забележи момченцето, което стоеше зад желязната врата и го наблюдаваше, ако майка му не беше го предупредила да се пази от лоши деца. Това момченце не изглеждаше лошо. То стоеше до вратата без да се опита я отвори и само го гледаше.
Любчо спря играта и запита:
- Ей, какво гледаш?
- Нищо, - отвърна момченцето страхливо, - Гледам как си играеш с шейничката.
- Ами ти защо не си играеш със своята шейна?
- Аз нямам шейна.
- Нямаш ли? - зачуди се Любчо. - Тогава навярно имаш други играчки?
- Нямам никакви играчки, - каза момченцето и гласът му беше много тъжен. - На мене никога не ми купуват играчки.
- Защо не ти купуват?
- Защото сме бедни.
- Бедни ли сте? А татко ти не ходи ли на работа?
- Ходи на работа, но взема много малко пари... Не стигат за друг работи, казва мама, а пък за играчки...
Любчо се замисли. Как така може дядо Коледа да не донесе на това момченце никакви играчки, а на него да изпрати толкова много?! И защо баща му да няма пари да му купи?
Той остави шейната на снега и приближи до вратата.
- Как се казваш?
- Милчо. Кръстен съм Михаил, пък мама ми вика Милчо. На шест години съм.
- И аз съм на шест години, - каза Любчо и след малко запита:
- Ти не си ли лошо момче ?
Милчо не разбра въпроса му и уплашено го загледа.
- Питам те, няма ли да ми вземеш играчките, ако те пусна в двора да си поиграеш с мене?
- Защо ще ти ги взема? - учуди се Милчо, - Нали са твои?!
- Защото има лоши момчета, които вземат играчките на децата. Тъй казва мама. А ти, щом не си лошо момче, ела да си играем. Най-напред ти ще ме возиш с шейната, а сетне ще те возя аз. Искаш ли?
Милчо толкова се зарадва, че дори не му отговори. Само след десет минути из двора се понесоха радостни и весели смехове. Любчо на да
ва пъти беше обръщал шейната в мекия пухкав сняг и Милчо се беше овалял като снежна топка. Най-сетне и той бе извъртял Любча в снега. Но разглезеният Любчо вместо да се разсърди започна още по-високо и весело да се смее. За първи път Любчовата майка чуваше сина си така да се радва и весели. Тя наметна едно палто и излезе на двора. Тъкмо в това време Любчо викаше на новото си другарче:
- Слушай, Милчо! Да седнем и двамата на шейната и да я пуснем от баирчето. Тя ще се обърне и двамата ще се търкулнем в снега.
Те наистина се търкулнаха и паднаха току до краката на Любчовата майка. Милчо скочи уплашен, а Любчо се притисна до майка си и завика:
- Маминко, това момче не е лошо... Казва се Милчо... Аз го повиках, да си играем.
Майка му не отговори. Тя гледаше някак особено сина си. Никога не беше го виждала такъв: румен, здрав, весел. Кой го беше така преобразил? Разбира се, новото другарче.
- Много добре си направил, Любчо. Елате сега вътре да се постоплите, да закусите и Милчо да ти види елхата.
Милчо гледаше елхата в захлас. За първи път той влизаше в такъв богат дом и за първи път виждаше коледна елха. Но изненадата му порасна съвсем, когато Любчовата майка приближи до елхата, свали няколко играчки и му ги подаде.
Вземи тези играчки, Милчо. Дядо Коледа ти ги е донесъл. Ами за Любчо? - помъчи се да запита бедното момче.
- За Любчо има още толкова много. Тези са твои:
По-късно, когато си тръгна за дома, Милчо беше натоварен с един голям пакет. Любчовата майка го изпрати до вратата и му рече:
- Ще занесеш тези работи на майка си и ще я поздравиш от мен. А ти всеки ден ще идваш у нас да си играеш с Любчо.
И вечерта на трапезата тя каза на всички гости:
- Днес Любчо получи от дядо Коледа чудесен подарък. Намери си едно много мило другарче!
