През второто столетие, по времето на един от най-страшните тирани и свиреп гонител на християните - император Адриан - в Рим живеела една благочестива вдовица с трите си дъщери. Родителите ѝ по Божие внушение я били назовали София, сиреч: Мъдрост, и тя оправдала името си, като още от млада възприела най-мъдрото от всички мъдри учения - словото на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.
От сърце предана на законите на Христа, изпълнена с всеспасителната вяра в тяхната божественост, София се стремяла да украсява винаги душата си с християнските добродетели, затова и нарекла с тях трите си дъщери: Вяра, Надежда и Любов.
Когато овдовяла и останала без другар и опора в живота, София не се отчаяла, а като истинска християнка, с още по-голямо усърдие се отдала на вярата, с още по-силна надежда се молела Богу да не откъсва от нея и рожбите ѝ всемилостния Си поглед, да ги подкрепя в трудни часове и Сам да им стане непоклатима опора. В молитви и богохваления превърнала София всичките си мисли, а делата си изпълнила с безкрайна любов, за да заслужи любовта на Оня, Който от човеколюбие изтърпя кръстни мъки.
Така възпитавала тя и дъщерите си. Сама ги научила да четат Светото Евангелие и прославените боговдъхновени дела и сказания на апостолите Христови, съветвала ги да не свеждат погледите си от небесните висоти, където царствува Светата Троица и дарява живот вечен на праведниците.
Животът на майката и дъщерите преминавал светъл и радостен, като приказка. Дните им били посветени на труд и богоприятни дела. Усмивката не изчезвала от устните им, нито силите им за добротворство се намалявали, защото утринната молитва ги веселяла, ободрявала и крепяла през целия ден. Нощите им били тихи и спокойни, сънищата им - лъчезарни: красиви, защото след вечерната им молитва Бог изпращал своите ангели да бдят над тях.
Макар, че били още невръстни, трите девойчета с молитва, добри дела и майчина подкрепа добили здрав дух, силна вяра и непоколебимо упование в спасителното учение на Христа. Те се подготвяли за пречист земен живот, за да добият обещания вечен живот в Царството Божие. Всевиждащият и всеблаг Бог знаел благочестието на София и дъщерите ѝ, и спуснал над тях великата Си милост. Той пожелал да освети техния земен път, да ги пречисти в страданието, както златарят пречиства златото в огън, и да ги всели в Своето Царство между безгрешните ангели.
Затова Бог им изпратил изпитание. В ония дни на мрак и грозота, когато обладаният от нечиста сила и адски бесове император Адриан преследвал всеки изповедник на Христа, мнозина християни загивали ежедневно всред страшни изтезания, но още повече били тия, които не смеели да изповядат вярата си, защото не намирали у себе си сили да понесат всички ужаси, на които мъчителите ги подхвърляли. Повечето се бояли да не ги победи злото и телесните страдания да ги хвърлят във вечно душевно страдание, като извършат смъртния грях - отричане от правата Христова вяра. Затова именно Бог удостоил София, Вяра, Надежда и Любов с изпитания. Те открито изповядвали своята вяра и с живота си дали прекрасен пример за това, колко щастливо е земното пътуване, когато човек ходи по Божиите пътища и с молитви призовавали Бога за пътеводител и закрилник. Техният пример поддържал духа на християните, но разярявал езичниците римляни, особено богатите и началниците, които не можели да търпят словата на Иисуса, че по-лесно ще мине камила през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Божието Царство.
Един такъв римски началник, като научил от самата София и дъщерите ѝ, че са християнки, бил обхванат от дива злоба и веднага съобщил на императора. Грозният предател получил награда за злодеянието си, без да знае, че е погубил душата си, и че наградата, която Бог е приготвил за невинните жертви е неизмеримо по-голяма.
Слугата на дявола Адриан изпратил да кажат на София, че иска да види нея и дъщерите ѝ в двореца си. Майката разбрала за какво може да я вика страшният тиранин и гонител на вярващите в Христа, но не се убояла, а повикала дъщерите си и четирите на колене се помолили Богу:
- Господи, Ти Си всесилен! Чуй молитвата ни и ни укрепи! Ние жадуваме да изпълним Твоята воля и да прославим величието Ти. Не искаме да ни отмине страданието и да ни спасиш от мъките, а от сърце те молим да ни изпратиш Своята всемогъща подкрепа, та да изтраем на мъченията и да не трепнем пред смъртта. Дай ни сили, Боже всесилен, да не отстъпим нито миг от Тебе, а с търпението си да открием очите на езичниците и да им посочим Твоята победа и тяхното гибелно поражение,
Така се помолили четирите християнки и Бог, Комуто била угодна тази молитва на себеотрицанието и непоколебимата вяра им дарил подкрепата Си. Окрилени от нея София и дъщерите ѝ застанали пред мрачния император. Край него в полукръг седяли важните сановннци и военачалници, които свели смутени очи, когато видели нещастната майка и трите ѝ невръстни деца.
Императорът започнал да разпитва София за нейния род. Тя отговорила спокойно и тихо, ала когато той я запитал, дали наистина е християнка, очите на София блеснали със светлината на мълния и гласът ѝ станал твърд и мощен;
- Да! Аз съм християнка и се гордея, че Бог е бил милостив към мен и е просветлил душата ми, за да видя истината! Аз съм рабиня на Спасителя Иисуса Христа, Който ми показва заблудите и смъртните грехове на езичниците и ме спасява от тях.
От сърце предана на законите на Христа, изпълнена с всеспасителната вяра в тяхната божественост, София се стремяла да украсява винаги душата си с християнските добродетели, затова и нарекла с тях трите си дъщери: Вяра, Надежда и Любов.
Когато овдовяла и останала без другар и опора в живота, София не се отчаяла, а като истинска християнка, с още по-голямо усърдие се отдала на вярата, с още по-силна надежда се молела Богу да не откъсва от нея и рожбите ѝ всемилостния Си поглед, да ги подкрепя в трудни часове и Сам да им стане непоклатима опора. В молитви и богохваления превърнала София всичките си мисли, а делата си изпълнила с безкрайна любов, за да заслужи любовта на Оня, Който от човеколюбие изтърпя кръстни мъки.
Така възпитавала тя и дъщерите си. Сама ги научила да четат Светото Евангелие и прославените боговдъхновени дела и сказания на апостолите Христови, съветвала ги да не свеждат погледите си от небесните висоти, където царствува Светата Троица и дарява живот вечен на праведниците.
Животът на майката и дъщерите преминавал светъл и радостен, като приказка. Дните им били посветени на труд и богоприятни дела. Усмивката не изчезвала от устните им, нито силите им за добротворство се намалявали, защото утринната молитва ги веселяла, ободрявала и крепяла през целия ден. Нощите им били тихи и спокойни, сънищата им - лъчезарни: красиви, защото след вечерната им молитва Бог изпращал своите ангели да бдят над тях.
Макар, че били още невръстни, трите девойчета с молитва, добри дела и майчина подкрепа добили здрав дух, силна вяра и непоколебимо упование в спасителното учение на Христа. Те се подготвяли за пречист земен живот, за да добият обещания вечен живот в Царството Божие. Всевиждащият и всеблаг Бог знаел благочестието на София и дъщерите ѝ, и спуснал над тях великата Си милост. Той пожелал да освети техния земен път, да ги пречисти в страданието, както златарят пречиства златото в огън, и да ги всели в Своето Царство между безгрешните ангели.
Затова Бог им изпратил изпитание. В ония дни на мрак и грозота, когато обладаният от нечиста сила и адски бесове император Адриан преследвал всеки изповедник на Христа, мнозина християни загивали ежедневно всред страшни изтезания, но още повече били тия, които не смеели да изповядат вярата си, защото не намирали у себе си сили да понесат всички ужаси, на които мъчителите ги подхвърляли. Повечето се бояли да не ги победи злото и телесните страдания да ги хвърлят във вечно душевно страдание, като извършат смъртния грях - отричане от правата Христова вяра. Затова именно Бог удостоил София, Вяра, Надежда и Любов с изпитания. Те открито изповядвали своята вяра и с живота си дали прекрасен пример за това, колко щастливо е земното пътуване, когато човек ходи по Божиите пътища и с молитви призовавали Бога за пътеводител и закрилник. Техният пример поддържал духа на християните, но разярявал езичниците римляни, особено богатите и началниците, които не можели да търпят словата на Иисуса, че по-лесно ще мине камила през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Божието Царство.
Един такъв римски началник, като научил от самата София и дъщерите ѝ, че са християнки, бил обхванат от дива злоба и веднага съобщил на императора. Грозният предател получил награда за злодеянието си, без да знае, че е погубил душата си, и че наградата, която Бог е приготвил за невинните жертви е неизмеримо по-голяма.
Слугата на дявола Адриан изпратил да кажат на София, че иска да види нея и дъщерите ѝ в двореца си. Майката разбрала за какво може да я вика страшният тиранин и гонител на вярващите в Христа, но не се убояла, а повикала дъщерите си и четирите на колене се помолили Богу:
- Господи, Ти Си всесилен! Чуй молитвата ни и ни укрепи! Ние жадуваме да изпълним Твоята воля и да прославим величието Ти. Не искаме да ни отмине страданието и да ни спасиш от мъките, а от сърце те молим да ни изпратиш Своята всемогъща подкрепа, та да изтраем на мъченията и да не трепнем пред смъртта. Дай ни сили, Боже всесилен, да не отстъпим нито миг от Тебе, а с търпението си да открием очите на езичниците и да им посочим Твоята победа и тяхното гибелно поражение,
Така се помолили четирите християнки и Бог, Комуто била угодна тази молитва на себеотрицанието и непоколебимата вяра им дарил подкрепата Си. Окрилени от нея София и дъщерите ѝ застанали пред мрачния император. Край него в полукръг седяли важните сановннци и военачалници, които свели смутени очи, когато видели нещастната майка и трите ѝ невръстни деца.
Императорът започнал да разпитва София за нейния род. Тя отговорила спокойно и тихо, ала когато той я запитал, дали наистина е християнка, очите на София блеснали със светлината на мълния и гласът ѝ станал твърд и мощен;
- Да! Аз съм християнка и се гордея, че Бог е бил милостив към мен и е просветлил душата ми, за да видя истината! Аз съм рабиня на Спасителя Иисуса Христа, Който ми показва заблудите и смъртните грехове на езичниците и ме спасява от тях.
Грозно се изкривило лицето на императора. Очите му се замъглили от ярост и кръв и той заповядал на една своя довереница да отведе християнките у дома си, а след три дни отново да ги доведе пред него, за да ги съди.
Тия три дни послужили на София да подготви децата си за мъчението, на което ще бъдат подхвърлени и за наградата, която Бог дава на страдащите в Негово име. С дълги и сърдечни молитви нещастната майка призовавала Божията сила да укрепи децата ѝ, а самата тя с мъдри беседи им внушавала твърдост и непоклатимост във вярата.
- Настана часът, мои обични рожби, да покажете на дело своята вяра в Иисуса Христа и да прославите Неговата мощ. Не се плашете от мъките и смъртта, нито се прелъстявайте от лукавите думи и суетни обещания на езичника император! Не се двоумете да пожертвувате временния си живот и тленните си тела, за нетленните тела с които нашият Всеблаг Спасител и Бог Иисус Христос ще облече душите ви за през вечния живот. Не тъгувайте за младостта и красотата си, защото ви предстои да живеете във вечна младост и в невиждана, на земята красота. Земните радости и блага изчезват по-бързо от дима, а даровете на Бога са неизброими и вечни. Спомнете си, мили мои деца, че аз съм ви родила със страдание и с мъка съм ви възпитала тъкмо за този ден - денят на вашия подвиг. Изтърпете мъките, високо изповядвайте вярата си в Христа и възхвалявайте Бога на правдата и любовта. Така ще утешите старостта ми и ще влезете в рая небесен.
Така говорела София през трите дни и думите ѝ, като жив огън пламтели в сърцата не дъщерите ѝ.
Дошъл уреченият ден. Адриан, ограден от мрачните си съветници и велможи, посрещнал своите жертви и с едва прикрито коварство се обърнал към невръстните девойки, надявайки се да преломи вярата им!
- Вярвам, - казал той, - че вие вече сте размислили, колко е лоша заблудата, в която сте попаднали, и че вече сте се опомнили. Поклонете се на всемогъщите богове и аз ще ви обдаря с такива милости, с каквито нито един гражданин на Рим не е бил обдаряван. Ето край мен са всички сановници и градски първенци - пред тях аз обещавам, че ще ви приема за мои дъщери и ще бъдете почитани, като същински княгини. Ще живеете в слава, в богатство и ще се радвате на своята младост и красота.. Не послушате ли, обаче съвета ми, очакват ви ужасни мъки и смърт... Това ще погуби майка ви от скръб. Затова бащински ви съветвам, поклонете се на боговете, за да ви обикна и ви нарека мои деца.
Трите девойки се погледнали усмихнати, а сетне едногласно отвърнали:
- Ние имаме само един баща - всесилният Бог небесен! Ние слушаме само Неговите съвети, защото само от Неговата любов ще бъдем щастливи! Той пази здравето на телата ни, а за душите ни е приготвил вечен живот! Само на Този наш Отец се покланяме ние, а твоите богове - бездушни, като камъка и метала, от който са направени- презираме!.. Не ни стряска и твоята закана да ни измъчваш и убиеш, защото най—голямото ни щастие ще е да страдаме и умрем за истинния Бог!
Адриан позеленял от злоба и гняв. Обкръжаващите го смутени мълчали. Всички били поразени от твърдостта и смелостта на тия деца.
- На колко години са дъщерите ти? - запитал императорът.
София, сияеща от достойния отговор на девойките, отвърнала:
- Най-голямата - Вяра - е на дванайсет, Надежда е на десет, а Любов - на девет години!
Това още повече поразило страшния тиранин. Той повикал Вяра да мине пред сестрите си и към нея се обърнал отначало с ласкави обещания, а сетне със заплахи. Но като забелязал, че девойката не го слуша, избухнал от гняв и заповядал жестоко да я бият и мъчат! Вяра спокойно понасяла мъките и с песен славословила Бога.
Изтръпнали суровите войни и царедворците, дори бездушните палачи били смаяни, а това още повече вбесило императора. Той заповядал да сложат девойката върху нажежена желязна скара. Всесилният Бог я закрилял, и макар че два часа пролежала тя над зачервеното желязо, станала от скарата без никакво обгаряне. Тогава я хвърлили в казан с кипящо масло, но и там Вяра била твърда, защото Божията десница невидимо отстранявала от тялото ѝ убийствената течност.
Победен от Божията сила и от несломимата вяра на девойката, Адриан заповядал да я обезглавят. Като чула присъдата, чистата и пречистена в страданието Вяра високо поблагодарила на Бога за милостта Му и казала на майка си:
- Моли се за мене, майко! Ето вече наближава да достигна това, което най-много съм желала: да видя своя Бог и Спасител! А вие, сестрички, помнете, че сме се обрекли докрйй да служим на Бога. Останете Му верни и предани!
Тя се простила с близките си, получила техните благословии и усмихната привела глава под ножа на палача.
- Девойко, - обърнал се императорът към Надежда,- ти видя, какво получи сестра ти за своето непокорство! Послушай съвета ми и се поклони на боговете!
Надежда го изгледала с насмешка и отговорила:
- Нима не съм сестра на тази, която обезглави? Нали една майка ни е родила и възпитала в светлата вяра на християните?
Само единния Небесен Бог признавам аз, и само Нему се покланям! А ти, царю на езичниците и злото, не мисли, че ще се убоя от мъките и смъртта! Напротив, радостна съм, че ще ги получа за слава на моя Бог Иисус Христос!
Започнали ужасни мъчения, но Надежда не трепнала дори, а възхвалявала Божията слава и с усмивка гледала майка си, която на колене молила Бога да дава сили и търпение на дъщерите ѝ.
Бесен от злоба, че е безсилен да сломи вярата ѝ, Адриан заповядал да я хвърлят в казан с кипящ катран. Ала щом девойката била хвърлена в казана, той се разтопил, като че ли бил направен от восък. Кипящият катран облял и обгорил палачите, а Надежда без да пострада се приближила до трона на императора и зачакала:
- Отсечете ѝ главата!- заревал озвереният езичник. - По-скоро! По-скоро!
Надежда възрадвана и сияеща от Божията благодат се обърнала към майка си за благословия, а сестра си целунала и им казала!
- Не се дели от нас, сестричко. Побързай да ни достигнеш, та заедно да се явим пред Светата Троица.
Тя коленичила, прегърнала безжизненото тяло на сестра са Вяра и така загинала.
Всички, които били там стоели, като вкаменени. Но нито ужасът на злодеянието, нито величието на подвига вразумили грозния тиранин. Той дал знак на Любов да се приближи и ѝ направил греховното предложение да се поклони на неговите езичнически идоли. Деветгодишното дете му се изсмяло и с твърди стъпки последвало мъчителите си. Неописуеми страдания претърпяла Любов, но не издала ни стон, ни звук на отчаяние и болка. Още веднъж я увещавал Адриан, като я заплашил с напалената пещ. Любов само поклатила глава и самичка влязла в пещта. Огънят, който бликнал през вратата обгорил палачите, а нищо не сторил на невинното, като ангел дете.
Любов излязла из пещта и високо запяла славословие за Господа на силите!
- Благославям името Ти, Иисусе Христе, за великата Твоя милост да ме удостоиш да страдам и умра за Тебе!
София, която с трепет следяла своята най-малка дъщеря, похвалила твърдостта ѝ и я насърчила:
- Още малко потрай, мое дете. Ти вървиш по добър път и скоро ще стигнеш края му. А там те чака Женихът, Който ще обкичи душата ти с щастие. Когато бъдете в Царството Божие - ти и сестрите ти, заминали преди теб - спомнете си за мене и помолете Небесния Отец да не ме оставя дълго разделена от вас.
И Любов била посечена.
София не била мъчена. Императорът разбрал, че щом дъщерите ѝ - невръстни деца - могли да изтърпят такива мъки и да не се отрекат от вярата си, тя съвсем пък не би станала вероотстъпница. Той позволил на София да прибере телата на обезглавените си рожби и да ги погребе.
В един гроб извън града злощастната майка скрила тленните тела на своите деца, а сама седнала до гроба и зачакала Божието милосърдие да я навести. Три денонощия прекарала тя в очаквания и молитва, а на четвъртото утро християните я намерили мъртва, с усмивка на устните и със скръстени за молитва ръце. Всеблагият Бог я бил повикал в Царството си, за да живее там в едно с дъщерите си живот пълен с ангелски радости во веки веков.
Нашата Света православна църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София на 30 септември/17 септември стар стил./ Тогава всички православни християни благоговейно се прекланяме пред техния подвиг и молим светлите им души да бъдат наши ръководители в живота и застъпници за нас грешните пред Оногова, Който дава всяка сила и благодат. Да бъде вечна славата Му. Амин.
Тия три дни послужили на София да подготви децата си за мъчението, на което ще бъдат подхвърлени и за наградата, която Бог дава на страдащите в Негово име. С дълги и сърдечни молитви нещастната майка призовавала Божията сила да укрепи децата ѝ, а самата тя с мъдри беседи им внушавала твърдост и непоклатимост във вярата.
- Настана часът, мои обични рожби, да покажете на дело своята вяра в Иисуса Христа и да прославите Неговата мощ. Не се плашете от мъките и смъртта, нито се прелъстявайте от лукавите думи и суетни обещания на езичника император! Не се двоумете да пожертвувате временния си живот и тленните си тела, за нетленните тела с които нашият Всеблаг Спасител и Бог Иисус Христос ще облече душите ви за през вечния живот. Не тъгувайте за младостта и красотата си, защото ви предстои да живеете във вечна младост и в невиждана, на земята красота. Земните радости и блага изчезват по-бързо от дима, а даровете на Бога са неизброими и вечни. Спомнете си, мили мои деца, че аз съм ви родила със страдание и с мъка съм ви възпитала тъкмо за този ден - денят на вашия подвиг. Изтърпете мъките, високо изповядвайте вярата си в Христа и възхвалявайте Бога на правдата и любовта. Така ще утешите старостта ми и ще влезете в рая небесен.
Така говорела София през трите дни и думите ѝ, като жив огън пламтели в сърцата не дъщерите ѝ.
Дошъл уреченият ден. Адриан, ограден от мрачните си съветници и велможи, посрещнал своите жертви и с едва прикрито коварство се обърнал към невръстните девойки, надявайки се да преломи вярата им!
- Вярвам, - казал той, - че вие вече сте размислили, колко е лоша заблудата, в която сте попаднали, и че вече сте се опомнили. Поклонете се на всемогъщите богове и аз ще ви обдаря с такива милости, с каквито нито един гражданин на Рим не е бил обдаряван. Ето край мен са всички сановници и градски първенци - пред тях аз обещавам, че ще ви приема за мои дъщери и ще бъдете почитани, като същински княгини. Ще живеете в слава, в богатство и ще се радвате на своята младост и красота.. Не послушате ли, обаче съвета ми, очакват ви ужасни мъки и смърт... Това ще погуби майка ви от скръб. Затова бащински ви съветвам, поклонете се на боговете, за да ви обикна и ви нарека мои деца.
Трите девойки се погледнали усмихнати, а сетне едногласно отвърнали:
- Ние имаме само един баща - всесилният Бог небесен! Ние слушаме само Неговите съвети, защото само от Неговата любов ще бъдем щастливи! Той пази здравето на телата ни, а за душите ни е приготвил вечен живот! Само на Този наш Отец се покланяме ние, а твоите богове - бездушни, като камъка и метала, от който са направени- презираме!.. Не ни стряска и твоята закана да ни измъчваш и убиеш, защото най—голямото ни щастие ще е да страдаме и умрем за истинния Бог!
Адриан позеленял от злоба и гняв. Обкръжаващите го смутени мълчали. Всички били поразени от твърдостта и смелостта на тия деца.
- На колко години са дъщерите ти? - запитал императорът.
София, сияеща от достойния отговор на девойките, отвърнала:
- Най-голямата - Вяра - е на дванайсет, Надежда е на десет, а Любов - на девет години!
Това още повече поразило страшния тиранин. Той повикал Вяра да мине пред сестрите си и към нея се обърнал отначало с ласкави обещания, а сетне със заплахи. Но като забелязал, че девойката не го слуша, избухнал от гняв и заповядал жестоко да я бият и мъчат! Вяра спокойно понасяла мъките и с песен славословила Бога.
Изтръпнали суровите войни и царедворците, дори бездушните палачи били смаяни, а това още повече вбесило императора. Той заповядал да сложат девойката върху нажежена желязна скара. Всесилният Бог я закрилял, и макар че два часа пролежала тя над зачервеното желязо, станала от скарата без никакво обгаряне. Тогава я хвърлили в казан с кипящо масло, но и там Вяра била твърда, защото Божията десница невидимо отстранявала от тялото ѝ убийствената течност.
Победен от Божията сила и от несломимата вяра на девойката, Адриан заповядал да я обезглавят. Като чула присъдата, чистата и пречистена в страданието Вяра високо поблагодарила на Бога за милостта Му и казала на майка си:
- Моли се за мене, майко! Ето вече наближава да достигна това, което най-много съм желала: да видя своя Бог и Спасител! А вие, сестрички, помнете, че сме се обрекли докрйй да служим на Бога. Останете Му верни и предани!
Тя се простила с близките си, получила техните благословии и усмихната привела глава под ножа на палача.
- Девойко, - обърнал се императорът към Надежда,- ти видя, какво получи сестра ти за своето непокорство! Послушай съвета ми и се поклони на боговете!
Надежда го изгледала с насмешка и отговорила:
- Нима не съм сестра на тази, която обезглави? Нали една майка ни е родила и възпитала в светлата вяра на християните?
Само единния Небесен Бог признавам аз, и само Нему се покланям! А ти, царю на езичниците и злото, не мисли, че ще се убоя от мъките и смъртта! Напротив, радостна съм, че ще ги получа за слава на моя Бог Иисус Христос!
Започнали ужасни мъчения, но Надежда не трепнала дори, а възхвалявала Божията слава и с усмивка гледала майка си, която на колене молила Бога да дава сили и търпение на дъщерите ѝ.
Бесен от злоба, че е безсилен да сломи вярата ѝ, Адриан заповядал да я хвърлят в казан с кипящ катран. Ала щом девойката била хвърлена в казана, той се разтопил, като че ли бил направен от восък. Кипящият катран облял и обгорил палачите, а Надежда без да пострада се приближила до трона на императора и зачакала:
- Отсечете ѝ главата!- заревал озвереният езичник. - По-скоро! По-скоро!
Надежда възрадвана и сияеща от Божията благодат се обърнала към майка си за благословия, а сестра си целунала и им казала!
- Не се дели от нас, сестричко. Побързай да ни достигнеш, та заедно да се явим пред Светата Троица.
Тя коленичила, прегърнала безжизненото тяло на сестра са Вяра и така загинала.
Всички, които били там стоели, като вкаменени. Но нито ужасът на злодеянието, нито величието на подвига вразумили грозния тиранин. Той дал знак на Любов да се приближи и ѝ направил греховното предложение да се поклони на неговите езичнически идоли. Деветгодишното дете му се изсмяло и с твърди стъпки последвало мъчителите си. Неописуеми страдания претърпяла Любов, но не издала ни стон, ни звук на отчаяние и болка. Още веднъж я увещавал Адриан, като я заплашил с напалената пещ. Любов само поклатила глава и самичка влязла в пещта. Огънят, който бликнал през вратата обгорил палачите, а нищо не сторил на невинното, като ангел дете.
Любов излязла из пещта и високо запяла славословие за Господа на силите!
- Благославям името Ти, Иисусе Христе, за великата Твоя милост да ме удостоиш да страдам и умра за Тебе!
София, която с трепет следяла своята най-малка дъщеря, похвалила твърдостта ѝ и я насърчила:
- Още малко потрай, мое дете. Ти вървиш по добър път и скоро ще стигнеш края му. А там те чака Женихът, Който ще обкичи душата ти с щастие. Когато бъдете в Царството Божие - ти и сестрите ти, заминали преди теб - спомнете си за мене и помолете Небесния Отец да не ме оставя дълго разделена от вас.
И Любов била посечена.
София не била мъчена. Императорът разбрал, че щом дъщерите ѝ - невръстни деца - могли да изтърпят такива мъки и да не се отрекат от вярата си, тя съвсем пък не би станала вероотстъпница. Той позволил на София да прибере телата на обезглавените си рожби и да ги погребе.
В един гроб извън града злощастната майка скрила тленните тела на своите деца, а сама седнала до гроба и зачакала Божието милосърдие да я навести. Три денонощия прекарала тя в очаквания и молитва, а на четвъртото утро християните я намерили мъртва, с усмивка на устните и със скръстени за молитва ръце. Всеблагият Бог я бил повикал в Царството си, за да живее там в едно с дъщерите си живот пълен с ангелски радости во веки веков.
Нашата Света православна църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София на 30 септември/17 септември стар стил./ Тогава всички православни християни благоговейно се прекланяме пред техния подвиг и молим светлите им души да бъдат наши ръководители в живота и застъпници за нас грешните пред Оногова, Който дава всяка сила и благодат. Да бъде вечна славата Му. Амин.
