Змей Горянин
О, моето сърце Те дири, Боже мой,
защото Ти Си радост и покой.
Аз търся Те навред и знам, че Ти
във пролетния слънчев лъч блестиш,
дъхът Ти гали ме със развигора,
ликът Ти отразява се в простора,
дори и стъпките Ти виждам, как
превиват леко всеки цвят и злак
в Твоят глас на птичките в гласа
звучи из Твойте ведри небеса...
Ти Си край мен и с мен! - Ала и в мен
от Своя дух посей ми, Боже, зрънце, -
то ще поникне и ще стане слънце -
чрез Теб за Теб да бъда просветлен.
