Змей Горянин
"Дето е съкровището ви, там ще ви бъде и сърцето."
Тези слова на нашия Бог и Спасител Иисус Христос, записани от евангелиста Лука, влезли дълбоко в сърцето на един юноша, който в пето столетие живеел с родителите си в столицата на Византийската империя Цариград /Константинопол/. Този юноша, носещ името на Божия предтеча Йоана Кръстителя бил необикновено дете. Макар че баща му Евтропий Сил висш съновник в двореца на императора- Лъв Велики, макар че двамата му по-големи братя били царски велможи - Йоан живеел така скромно, душата му била изпълнена с такова милосърдие и обич към бедните и страдащите, делата му били тъй богоугодни, че всички близки на неговото семейство облажавали родителите му. А и те самите винаги благодаряли Богу, че им е дарил чадо, което със синовната си обич, послушание и смирение красяло дома им и им подслаждало живота. На неговите скути разчитали Евтропий и жена му да склонят главите си в последния час и неговите пръсти да затворят очите им, когато ги надвие сетният земен сън.
Ала Богу било угодно да отреди друга участ на Йоана. Той погледнал с милосърдното Си око на неговото благочестие и го избрал за подвиг, който да му спечели място между светците в Царството Божие.
Йоан бил прилежен и примерен ученик. Както в бащиния си дом, така и на училище той проявявал необикновените си дарби и добродетели, и с похвално старание е изучавал всички преподавани по него време науки. Най-много обаче го занимавало богословието, а четенето на светото евангелие го довеждало до дълбок размисъл и издъно вълнувало душата му. Когато прочел, че сърцето на човека е там, където е неговото съкровище, той изтръпнал от една мисъл:
- Моят баща е знатен и богат. И мен добрите ми родители подготвят за висока служба в двореца и за богат и охолен живот. Но тогава съкровището ми ще бъде тук на земята и към него ще се привърже сърцето ми, а не към Бога, Който ми обещава вечен живот и съвършено щастие. Тази вълнуваща истина го накарала дълго и горещо да се моли Богу да го откъсне от земните богатства, които отвличат сърцето от небесата и го изпълнят със съблазни и грях. Със сълзи искал той от Всеподателя да му даде сили да направи дела достойни да му се отброят, като съкровища за другия свят, та и сърцето му да бъде винаги отправено натам. Бог послушал чистите и искрени молитви на Йоана и го подкрепил да осъществи намеренията си. Веднъж в училището се отбил един монах - брат от прославения манастир на "незаспиващите". Той отивал към Светите места и поискал да се възползува от престоя си в Цариград, за да го разгледа, а най-вече да види, как се възпитават и обучават младежите. В училището монахът бил ограден от учениците, които с жив интерес започнали да го разпитват за странстванията му.
Йоан слушал монаха, но друго го занимавало повече, затова като намерил сгода, запитал;
- А защо отче, вашата света обител се нарича "манастир на незаспиващите"?
- Защото там непрекъснато и денонощно се извършва богуслужение, - отговорил монахът. - Всички монаси в непрекъснати молитви и с трудове отправят духовните си очи към Бога.
- Това свято място е за мене, - помислил си Йоан, - Само там бих могъл да се откъсна от съкровищата на земята, за да приближа
сърцето си към най-голямото съкровище, - любовта на Иисуса Христа.
Той помолил монаха да се отдели насаме с него, и му изповядал:
- Светий отче, аз желая с цялата си душа да служа Богу, ала не бих могъл да сторя това сред суетния живот на столицата. Бъди милостив към мене, праведний отче, и когато се връщаш в своята обител- вземи ме със себе си.
Монахът разбрал, че Божия ръка ръководи юношата и обещал да изпълни желанието му. Колкото и голяма да била радостта на Йоана, че ще може да се освободи от суетата на светския живот, все пак една горчива мисъл не му давала мира. Той знаел, че като напусне бащиния си дом ще огорчи своите родители, а от друга страна и сам ще страда твърде много от раздялата с тях. Ала вярвал непоклатимо, че милосърдният Бог ще утеши родителите му, а и нему ще даде сила да понесе скръбта. А, за да има винаги при себе си един спомен от родната къща, той помолил родителите си да му подарят едно евангелие. Молбата му била веднага изпълнена. Йоан подучил евангелие обковано със злато и скъпоценни камъни. Само него взел той от дома си, когато монахът се върнал от Йерусалим и го повикал. Със евангелието, притиснато до гърдите, Йоан се качил на кораба, който го отвел далеч от близките му в пречистия и пресвят манастир на незаспиващите богомолци.
Отначало игуменът решително отказвал да приеме Йоана в манастира. Старият и мъдър управител на светата обител се побоял, че младежката снага и неукрепналия дух не ще могат да понесат тежкия монашески живот. Йоан, обаче, със сълзи молил да бъде подложен на изпитания, за да докаже, че ще понесе всичко, само да може да служи на Господа Бога. И наистина, той бил изпитан чрез най-строго послушание, което понесъл безропотно и трогнал със смирението и трудовете си и игумена, и всички монаси. Тогава той приел монашеско подстрижение.
Дивни били трудовете иа младия монах! Той се нагърбвал с най-тежките манастирски работи, прислужвал на всички монаси, а дори и на послушниците и ратаите. Отнасял се навсякъде с любов и смирение, всеки ден участвувал в богослужението, а пазел такъв строг пост, че трябвало игуменът да го възпира с думите:
- Бог не иска от рабите си чрезмерни трудове и прекалени лишения.
Всички гледали на Йоана с любов, почит и възхищение. И разбирали, че сам Бог бди над него и го укрепява със сили невероятни за възрастта му. Ала никой не подозирал, каква страшна душевна борба изживявал младежът. Цели шест години той заспивал и се събуждал с една тревожна мисъл:
- Какво ужасно страдание причиних на моите родители. Те очакваха от мен благодарност за грижите си, а аз ги наскърбих със своето бягство!
Лукавият, който чака най-малка буря в човешката душа, за да почне да я изкушава, многократно се опитвал да съблазни страдащия Йоан, като му спомнял охолния живот в Цариград и го изкушавал с мисълта за високите почести, очакващи го в царския дворец, ако отново се върне към светския живот.
С усърдни молитви в благословени трудови подвизи младежът прогонвал коварния шепот на дявола, но нищо не могло да го успокои от скръбта за родителите му. Тя го терзаела толкова жестоко, така изпила жизнените му сили, че всички го помислили за болен от изтощение. Игуменът му казал:
- Виждаш ли чадо, че с чрезмерните си лишения ти заболя? - Защо се натовари с бреме, което не можеш да носиш?
Със съкрушено сърце Йоан му разкрил своята мъка.. Игуменът останал поразен, като научил, че младежът шест години е могъл да носи в душата си такава кървава рана и сам да се бори с нея. Старецът се помолил Богу, благословил младежа, дал му отчески напътствия да се пази от земната суета и да живее непорочно и го отпуснал да се върне в Цариград.
Йоан с молитва се отправил за далечното пътуване. Той знаел, че му предстоят мъчителни изпитания и затова молитвено искал да укрепи душата си. Той желаел и в бащиния си дом да води същия богоугоден живот, да се подлага на същата бедност в лишения, и затова като срещнал един просяк, заменил монашеските си дрехи с неговите дрипи.
Така предрешен той влязал в Цариград, и като нещастен просяк седнал пред пътната порта на бащината си къща. Като го видял домоуправителят не само не го познал, но го смъмрил:
- Не стой тука, бедний човече! Ей сега ще излязат господарите ми! Не бива най-напред тебе - окаяника - да видят! Върви другаде;
- Не ме прогонвай, - примолил се Йоан . - Аз няма да попрося нищо от твоите господари. Исках само да ги видя, когато тръгнат към двореца на императора.
Домоуправителят се смилил и го оставил пред вратата, а Йоан като разбрал, че е неузнаваем под просешките дрипи решил да не се обажда и на родителите си, а да живее от милостиня пред вратата им.
Сърцето му се свило, когато видял баща си и майка си в богати дрехи и с позлатена каляска да се отправят към двореца. Евтропий погледнал просека и дал на един слуга пари да му ги даде. А жена му си извила главата с отвръщение и заповядала да прогонят нещастника.
За да не я огорчава Евтропий нищо не ѝ казал, но започнал да праща на просяка всеки ден щедра милостиня. Той си мислел:
- Колко е търпелив този нещастник! Ни веднъж не възропта против участта си, а напротив, денонощно благодари Богу. Сигурно той е един от тези, които са достойни да наследят Царството Божие.
Колкото той се вълнувал от състрадание, толкова жена му се изпълняла от зла гордост и с ненавист и отвръщвние говорела за просяка. Всеки ден тя настоявала пред мъжа си да го изгони. Ала милостивият Евтропий, за да не гневи Бога, заповядал на домоуправителя си да построи в дъното на голямата градина една колибка за нещастния бедняк; там да го приюти, да се грижи за неговото препитание и да го държи настрана от очите на гордата и коравосърдечна господарка.
Йоан се приютил в бедната колиба и заживял, като истински отшелник. Богатата храна и щедрата милостиня той раздавал на бедните, а за себе си задържал само хляба. Сутрин и вечер, сгушен в храстите, Йоан скришом гледал родителите си, как отиват и се връщат от двореца и с пламтящо сърце благодарял на Бога, дето му дал сили да живее далеч от суетните светски удоволствия, когато те са толкова близо до него, а от друга страна да има възможност да се радва на любимите си близки.
Шест години прекарал Йоан в малката колиба и ето, Бог, Който отплаща с пълна мяра на усърдните в благочестието и смирението, му се явил насън и му казал:
- Твоето изпитание се свърши! След три дни ти ще бъдеш при мен на трапезата на праведниците!
Йоан се разбудил, паднал по очи на земята и високо извикал:
- Благодаря Ти, Владетелю на света, че погледна милосърдно към мене - най-недостойният от рабите Ти! Моля Те, Всеблагий Боже, погледни и към родителите ми със вселюбящия си поглед, прости им и ги спаси!
След горещата благодарствена молитва той намерил добрия домоуправител и му казал:
- Кажи на благородната си господарка, че в Божие име я моля да дойде при мене, за да ѝ кажа нещо.
- Ах, колко досаден е този просяк! - викнала господарката, като чула Йоановата молба. - Аз се гнуся от него, а той...
- Иди, приятелко, - посъветвал я Евтропий. - Не се гнуси от бедните, защото Сам Христос ги е обдарил с благоволението Си.
Но гордата жена не отишла. Тогава Йоан казал на домоуправителя;
- Кажи на госпожата, че след три дни аз ще бъда мъртъв, а тя ще съжалява дето не е изпълнила молбата ми.
Едва сега гордата благородница надвила погнусата си, излязла пред къщи и заповядала да донесат просяка при нея, защото Йоан бил вече толкова слаб, че не можел да се движи.
Когато сложили носилката при нозете на жената, Йоан, който бил закрил лицето си с кърпа, за да не се виждат сълзите му, заговорил :
- След три дни грижите ви за мене ще се свършат. Аз от все душа ви благодаря и моля Бога да ви заплати за трудовете. Моля ви само за една услуга: поръчайте да ме погребат с тия дрипи и в моята колиба, защото не съм достоен за друго облекло и място. За тази милост, макар да съм беден - ще ви оставя един дар... Ето, тази книга, която ще ви донесе спасение. И той ѝ подал евангелието, с което ден и нощ цели дванайсет години не бил се разделял. Жената взела евангелието, разгледала го и бързо отърчала вкъщи.
- Не е ли това евангелието, което подарихме на сина си?- запитала тя Евтропия.
Щом поел книгата, Евтропий я познал и викнал:
- Господи, тази е книгата на нашия син. Откъде ли я има нещастният просяк?
Двамата изтичали вън и едногласно запитали Йоана:
- В името на Живия Бог, кажи ни добрий човече, откъде би взел тази книга, която ний някога подарихме на сина си?
Сърцето на Йоана не издържало повече. Той заридал и отвърнал:
- Скъпи родители, аз съм вашият син Йоан! Аз ви причиних голямо страдание, но Христовото евангелие ме научи, че трябва да обичам Бога повече от всичко. Сега то ще утеши и вас, и чрез него ще получа вашата родителска прошка.
Поразени Евтропий и жена му паднали пред носилката на сина си, прегръщали тялото му, обливали го със сълзи и благославяли Бога, Който им върнал сина пречистен от страданията и отшелническия подвиг, и станал светъл и праведен, като Божиите ангели.
След три дни Йоан се преселил във Висините. Умилената майка заповядала да облекат тялото на сина ѝ в златоткани дрехи, ала веднага заболяла тежко. Тогава си спомнила последното желание на Йоана, поръчала отново да му облекат просешките дрипи и мигом изцелена, присъствала на погребението му, на мястото на сиромашията колиба.
Чуден прелом станал в душата на Йоановата майка. Нейната гордост и надменна суетност се стопили, душата ѝ се изчистила от всички някогашни лошивини и в нея се вселили милосърдието, състраданието и благочестието.
При гроба на сина си Евтропий и жена му построили храм и страноприемница, в която подслонявали бедните и страдащите. А когато Бог ги повикал при себе си, телата им били погребани до гроба на праведния им син.
Светата ни православна църква чества паметта на преподобния Йоан, наричан Колибар, защото се подвизавал в бедна малка колиба, на 28 януари /15 януари ст. стил/.
На този ден вярващите отдават хвала на праведника и въздават слава на Всевишния, Който чрез подвига на сина спаси от гибелна гордост и смъртна суетност майката, защото неразгадаеми са пътищата на Божият Промисъл. Да бъде вечна Божията слава! Амин!
-411219-500x0.jpg){kind=link}