...
И ето че в този сериозен живот, отново празнуваме възкресението на разпнатия Богочовек. Боядисваме яйца, както това са правили нашите прадеди; вземаме пари даже на заем, за да правим козунаци, според старият обичай; сантиментално разтваряме портмонетата си и щедро подаряваме по 1—2 лева на бедните хитри циганчета, които с благословии и протегнати ръчички тичат покрай нас; въобще ставаме нежни, ласкави, верни на традицията. И толкова се увличаме в традиционните ритуали, господа български граждани, че забравяме най-важното нещо. Забравяме мотива на празненството. Забравяме възкресението на Богочовека. От великия ден на Христовото възземане из смъртта във вечния живот, ние правим Великден за ядене и пиене. И когато си похапнем и пийнем задоволително, позволяваме си разсъждението: съществувал ли е Христос?
А истината, господа български гражданите е другаде: ако Христос не е съществувал, какво ни пречи да поблагодарим на лъжците, които са измислили неговият живот и с тая велика лъжа са се опитали да донесат само добро за човечеството?
Защото са ни завещали учението за любовта!
Вярно е, че това завещание не ни е съвсем по сърце, защото в него се говори за двете ризи, за самарянина, за блудницата, и почти нищо за ядене и пиене. Но за това пък, там стои великата максима: обичайте се!
Може би тогава парабелът не е бил измислен, може би тогава не е имало конференции за обезоръжаване, може би тогава по-рядко се е проливала човешка кръв по улиците.
И сигурно затова е било възможно Възкресение из мъртвите — Възкресение на любовта.
И днес, като празнуваме Великден, нека не забравяме, че празнуваме Възкресение. И да се опитаме да създадем истинска почва за Възкресение. Да дадем възможност на разпнатата Любов да възкръсне.
Да настане "на земли мир! В человецех благоволение!"
Честито Възкресение, господа български граждани!
вестник Лит. глас, № 190, от 16 апр. 1933 г., стр. 4, рубриката "От сряда до сряда".
А истината, господа български гражданите е другаде: ако Христос не е съществувал, какво ни пречи да поблагодарим на лъжците, които са измислили неговият живот и с тая велика лъжа са се опитали да донесат само добро за човечеството?
Защото са ни завещали учението за любовта!
Вярно е, че това завещание не ни е съвсем по сърце, защото в него се говори за двете ризи, за самарянина, за блудницата, и почти нищо за ядене и пиене. Но за това пък, там стои великата максима: обичайте се!
Може би тогава парабелът не е бил измислен, може би тогава не е имало конференции за обезоръжаване, може би тогава по-рядко се е проливала човешка кръв по улиците.
И сигурно затова е било възможно Възкресение из мъртвите — Възкресение на любовта.
И днес, като празнуваме Великден, нека не забравяме, че празнуваме Възкресение. И да се опитаме да създадем истинска почва за Възкресение. Да дадем възможност на разпнатата Любов да възкръсне.
Да настане "на земли мир! В человецех благоволение!"
Честито Възкресение, господа български граждани!
вестник Лит. глас, № 190, от 16 апр. 1933 г., стр. 4, рубриката "От сряда до сряда".
-411219-500x0.jpg){kind=link}