Равноапостолна благоверна княгиня Олга е произхождала от знатен славянски род, владещ земите около мястото, където по късно възникнал гр. Псков. Нейното славянско име било Прекраса, поради изключителната ѝ телесна и душевна красота. Когато, обаче отрасла и станала девойка за омъжване, тя била поискана от сина на княз Рюрик, обединител и създател на руската държава - Игор Рюрикович. Тогава неговият опекун и сродник княз Олег я назовал на свое име Олга.
Макар и езичница, както почти всички руски славяни по онова време, Олга върху който Промислителят бил вече спрял всевиждащите Си очи и бил я избрал между всички жени на народа ѝ, се отличавала с добродетели и благочестие, които рязко я отделяли от другите. В двора на княз Игора, където грубите езически нрави имали същия грозен вид, както и в простата селска изба, тя блестяла с истинска царствена прелсет и не поради външната си хубост, а поради светлите прояви на душата си. Това не е могло да остане незабелязано от езичниците, които гледали на нея, като на някакво чудо, а още по-малко от християните, които с изненада виждали в нея развити до съвършенство всички най-високи християнски добродетели: любов към ближните, милосърдие, състрадание, скромност, смиреност, търпеливост и прочие.
А такива християни е имало не само между близките на княза, но и между неговите поданици. Защото вече /X век/ всички славянски страни, освен Русия са изповядвали православната вяра в Спасителя Христа.
И така, навярно християните са засвидетелствували дълбока почит към своята добродетелна княгиня, а сигурно и тя се е отнасяла с по-голямо внимание към тях, като към хора, имащи някои нейни качества и разбирания. A най-вярно е, че Милостивият Бог, като е виждал нейните дела, Сам е благоволил да я удостои с християнско просветление и, Сам е насочвал стъпките ѝ към светлината на Кръста Господен.
В 946 г. след смъртта на съпруга си Игор, княгиня Олга останала да управлява страната, като наставница на непълнолетния си син княз Святослав. Всъщност тя не "наставлявала" с думи своя войнолюбив, буен и съвсем потънал в езическите грехове син, а с делата си искала да му покаже, как трябва да управлява страната си, ако иска народът му да го обича и да му бъде верен.
За тази тежка задача княгинята се заела с мъжественост и проявила такава воля, предприемчивост и твъдрост, че заслужила възхвалата на всички съвременни летописци и оставила спомени сред руския народ дълги столетия след като се била представила Богу.
Благочестивата княгиня, още без да била изкъпала душата си в чистия и даващ живот вечен Извор на Христа, разбирала княжеския си дълг съвсем, като христнянка. Без да знаела, че Сам Царят на всемира се бил облякал с човешка плът, за да служи на човеците, тя смятала, че тъкмо такава е длъжността на истинските князе: да служат на народите си.
За такава служба и дума не можело да става, ако княгинята би се задоволила да седи в палата си в Киев и да слуша, какво ѝ съобщават и препоръчват нейните боляри. Затова, без да гледа на напредналата си възраст, вече била 52 годишна - тя, придружена от малка свита, тръгнала да обходи страната, да се опознае с нуждите, грижите и болките на народа, да раздаде правосъдие, да накаже и награди, да укори и похвали, да съветва и поучава, а и самата да събере поуки, от каквито човешкият ум никога не се насища.
Цели две години княгиня Олга обхождала Русия и Предвечният и Вечен Учител Христос, така я ръководил - без тя дори да подозира, че Той върви редом с нея - щото всичко, което направил и за народа, и за себе си, било само добро, хубаво и полезно. На места наказвала, ала не с езическа жестокост, а с майчинска строгост: другаде награждавала с безмерна щедрост; случвало ѝ се в богати домове да носи утеха на болни и страдащи, а в бедняшки колиби да празнува радостни часове; някъде виждала безчестие, натруфено с богатство и блясък, някъде пък- най-възвишеното благородство се криело под грубата кълчищена риза на селяк, или под просешка дрипа.
И нейната душа, понесла мъжко бреме не по силите ѝ, а само от майчина любов към сина ѝ Светослав, се смутила.
Вековните дъбове, където жреците принасяли жертви на боговете, не ѝ отговаряли на хилядите въпроси, които я терзаели. В шепота на техните листа тя ясно чувала, как сърцата им приказват:
- Ние сме дървета, които брадвата, ако не отсече, мълнията ще подпали, или червеят ще изсуши. Ние сме заковани в земята - нима можем да направим нещо за съдбата на хората?!
Напразно се обръщала смутената ѝ душа към дървените и каменни идоли по кръстопътищата и калищата. Напразно ги зовяла по име - Сварог, Перун, Морена и Лада - и ги питала, защо не е еднакъв живота на хората, защо човек не знае смисъла на живота и потъва в бездънната пропаст на съмненията, тревогите и злините и буден прекарва дните си, като в страшни сънища?
Ала идолите мълчали, или - още по- зле - надсмивали ѝ се. Тя чувствувала, как те ѝ казвали:
- Нима аз съм Сварог, княгиньо? Та не помниш ли, че твоят съпруг заповяда на каменаря Слав да ме извая от една скала край Днепър?
- На мен ли викаш Лада, княгиньо? - питал я друг идол и се кискал.- Аз съм едно стебло от бук, което дърводелецът Елад издяла. Аз бях хубаво и здраво дърво, ей там, от оная гора. А жестокият дърводелец ме уби и обезобрази по заповед на един стар и зъл жрец...
Смущението все повече измъчвало благочестивата княгиня Олга. След обиколката си, когато се завърнала в Киев, нейната тревога пораснала още повече. Синът ѝ Светослав, не само не се поучил от начина, по който тя се заела да управлява княжеството, а напротив, изоставил всичко на нейни ръце, за да може да води своите непрестанни военни походи. И към нейните душевни вълнения се прибавила и майчината грижа.
Но тук се намесил Учителят, Който невидимо съпътствува всички дирещи вечният живот с очите на съвестта си. Той я насочил към Свойте последователи християни, които още от времето на свекъра ѝ Рюрик се ползували с пълна свобода да извършват своето богослужение, да си строят черкви и да се събират в тях на молитва.
В Киев имало доста християни и, както се каза още в началото от тях е имало и между придворните. Благочестивата княгиня започнала да следи живота на християните и останала изумена, от душевното им равновесие, от примерния им живот, от сърдечното братство, което ги свързвало помежду им, като членове на едно семейство. Направило ѝ впечатление, че бедните никога не се оплаквали от немотията, както и богатите не се гордеели със съкровищата си, защото тия от християните, които имали повече, давали на нямащите. Поразила я търпеливостта, примирението и спокойствието, с което християните претърпявали всяко страдание, беда и нещастие.
Тогава тя влязла в разговор с един от християнските учители, комуто поверила както смущението си, така и впечатленията, които била добила от живота на християните.
- Светла княгиньо, - казал ѝ учителят, - твоята душа се вълнува, защото дири истината, а очите ѝ са затворени. Но Живият Бог, в Когото ние християните вярваме с цялото си сърце, е Милостив. Той ще докосне и твоята душа и тогава ще прогледнеш. И никога никаква тревога не ще те обладава, както не обладава никого от преданните раби на Иисуса Христа... Колкото за това, което си забелязала в живота на християните, то е най-малкото, с което ние грешните можем да се отблагодарим на Господа Бога за безграничното Му милосърдие.
Княгиня Олга слушала със затаен дъх думите на християнина. А той, вдъхновен от Светия Дух, ѝ изложил Христовото учение.
Дивната светлина на Евангелските истини озарили сърцето на княгиня Олга. Тя веднага разбрала, че само такава възвишена вяра, може да възпитава и възвишени хора и още същия момент изповядала, че Иисус Христос е Бог и Спасител на човечеството, Прозорец към Източника на всяка светлина и врата към Царството Небесно, където праведните ще живеят Живот вечен.
Тя поискала да приеме светото кръщение, но съобразила, че в Киев това може да породи опасни смутове, защото повечето от стареите били езичници. Искала още да получи по-точни и обстойни наставления и напътствия във вярата, за да не би с незнанието си да прави неща неугодни Богу и да продължава да греши. Водена от тази дълбока християнска скромност, тя отпътувала в 957 година за Цариград, където по него време светителствувал Вселенският патриарх Полиевкт - един високо образован, мъдър и благочестив черковен Отец.
Оглашената княгиня била посрещната тържествено на цариградското пристанище от представители на византийския император Константин Багрянородний и от духовенството.
В деня на своето кръщение, което извършил сам патриарх Полиевкт, който ѝ станал и кръстник /възприемник/, княгиня Олга получила име Елена. Умиление изпълнило всички, когато патриархът се обърнал към новата Христова рабиня с тия възхвални думи?
- Благословена си ти между руските жени, защото първа възлюби светлината и отхвърли мрака. Ще те благославят руските синове до последен род!
Смутена от тържеството, но преизпълнена от светлика на Христовата вяра, благоверната княгиня Олга-Елена отговорила:
- Не ме лишавай от молитвите си, светий отче, когато бъда далеч от тук между езичниците. Защото само твоите молитви могат да ме запазят от неприятелските мрежи на лукавия.
След повече от три месеца престой в Цариград, където непрестанно изучавала Християнството, княгиня Олга се завърнала в Киев, изпълнена с благодатното спасително учение, но веднага дълбоко се наскърбила, като гледала в каква тъма и гибел чезнат сънародниците ѝ - езичници, и най-вече любимият ѝ син княз Святослав. Много усилия правила тя да внуши на сина си, че християнството е единствената спасителна вяра. Славелюбивият, войнствен и упорит Святослав непреклонно следвал езическите заблуди.
Тогава света Олга отправила всичките си грижи да възпита в духа на християнските добродетели своя внук Владимир. Дванайсет години преживяла благоверната равноапостолна княгиня в лоното на земната Христова черква, а на 11 юлий 969 г. се преселила в Небесната, откъдето през вековете е напътствувала и напътствува богообичния православен руски народ. Светата православна черква тачи паметта на света Олга-Елена на 11/24 юли и я изравнява с Апостолите на Словото Христово, тъй като тя първа е запознала с него внука си свети равноапостолен княз Владимир, който на 1 август 988 г. повери на Божията милост, чрез свето кръщение, целият руски народ.
Макар и езичница, както почти всички руски славяни по онова време, Олга върху който Промислителят бил вече спрял всевиждащите Си очи и бил я избрал между всички жени на народа ѝ, се отличавала с добродетели и благочестие, които рязко я отделяли от другите. В двора на княз Игора, където грубите езически нрави имали същия грозен вид, както и в простата селска изба, тя блестяла с истинска царствена прелсет и не поради външната си хубост, а поради светлите прояви на душата си. Това не е могло да остане незабелязано от езичниците, които гледали на нея, като на някакво чудо, а още по-малко от християните, които с изненада виждали в нея развити до съвършенство всички най-високи християнски добродетели: любов към ближните, милосърдие, състрадание, скромност, смиреност, търпеливост и прочие.
А такива християни е имало не само между близките на княза, но и между неговите поданици. Защото вече /X век/ всички славянски страни, освен Русия са изповядвали православната вяра в Спасителя Христа.
И така, навярно християните са засвидетелствували дълбока почит към своята добродетелна княгиня, а сигурно и тя се е отнасяла с по-голямо внимание към тях, като към хора, имащи някои нейни качества и разбирания. A най-вярно е, че Милостивият Бог, като е виждал нейните дела, Сам е благоволил да я удостои с християнско просветление и, Сам е насочвал стъпките ѝ към светлината на Кръста Господен.
В 946 г. след смъртта на съпруга си Игор, княгиня Олга останала да управлява страната, като наставница на непълнолетния си син княз Святослав. Всъщност тя не "наставлявала" с думи своя войнолюбив, буен и съвсем потънал в езическите грехове син, а с делата си искала да му покаже, как трябва да управлява страната си, ако иска народът му да го обича и да му бъде верен.
За тази тежка задача княгинята се заела с мъжественост и проявила такава воля, предприемчивост и твъдрост, че заслужила възхвалата на всички съвременни летописци и оставила спомени сред руския народ дълги столетия след като се била представила Богу.
Благочестивата княгиня, още без да била изкъпала душата си в чистия и даващ живот вечен Извор на Христа, разбирала княжеския си дълг съвсем, като христнянка. Без да знаела, че Сам Царят на всемира се бил облякал с човешка плът, за да служи на човеците, тя смятала, че тъкмо такава е длъжността на истинските князе: да служат на народите си.
За такава служба и дума не можело да става, ако княгинята би се задоволила да седи в палата си в Киев и да слуша, какво ѝ съобщават и препоръчват нейните боляри. Затова, без да гледа на напредналата си възраст, вече била 52 годишна - тя, придружена от малка свита, тръгнала да обходи страната, да се опознае с нуждите, грижите и болките на народа, да раздаде правосъдие, да накаже и награди, да укори и похвали, да съветва и поучава, а и самата да събере поуки, от каквито човешкият ум никога не се насища.
Цели две години княгиня Олга обхождала Русия и Предвечният и Вечен Учител Христос, така я ръководил - без тя дори да подозира, че Той върви редом с нея - щото всичко, което направил и за народа, и за себе си, било само добро, хубаво и полезно. На места наказвала, ала не с езическа жестокост, а с майчинска строгост: другаде награждавала с безмерна щедрост; случвало ѝ се в богати домове да носи утеха на болни и страдащи, а в бедняшки колиби да празнува радостни часове; някъде виждала безчестие, натруфено с богатство и блясък, някъде пък- най-възвишеното благородство се криело под грубата кълчищена риза на селяк, или под просешка дрипа.
И нейната душа, понесла мъжко бреме не по силите ѝ, а само от майчина любов към сина ѝ Светослав, се смутила.
Вековните дъбове, където жреците принасяли жертви на боговете, не ѝ отговаряли на хилядите въпроси, които я терзаели. В шепота на техните листа тя ясно чувала, как сърцата им приказват:
- Ние сме дървета, които брадвата, ако не отсече, мълнията ще подпали, или червеят ще изсуши. Ние сме заковани в земята - нима можем да направим нещо за съдбата на хората?!
Напразно се обръщала смутената ѝ душа към дървените и каменни идоли по кръстопътищата и калищата. Напразно ги зовяла по име - Сварог, Перун, Морена и Лада - и ги питала, защо не е еднакъв живота на хората, защо човек не знае смисъла на живота и потъва в бездънната пропаст на съмненията, тревогите и злините и буден прекарва дните си, като в страшни сънища?
Ала идолите мълчали, или - още по- зле - надсмивали ѝ се. Тя чувствувала, как те ѝ казвали:
- Нима аз съм Сварог, княгиньо? Та не помниш ли, че твоят съпруг заповяда на каменаря Слав да ме извая от една скала край Днепър?
- На мен ли викаш Лада, княгиньо? - питал я друг идол и се кискал.- Аз съм едно стебло от бук, което дърводелецът Елад издяла. Аз бях хубаво и здраво дърво, ей там, от оная гора. А жестокият дърводелец ме уби и обезобрази по заповед на един стар и зъл жрец...
Смущението все повече измъчвало благочестивата княгиня Олга. След обиколката си, когато се завърнала в Киев, нейната тревога пораснала още повече. Синът ѝ Светослав, не само не се поучил от начина, по който тя се заела да управлява княжеството, а напротив, изоставил всичко на нейни ръце, за да може да води своите непрестанни военни походи. И към нейните душевни вълнения се прибавила и майчината грижа.
Но тук се намесил Учителят, Който невидимо съпътствува всички дирещи вечният живот с очите на съвестта си. Той я насочил към Свойте последователи християни, които още от времето на свекъра ѝ Рюрик се ползували с пълна свобода да извършват своето богослужение, да си строят черкви и да се събират в тях на молитва.
В Киев имало доста християни и, както се каза още в началото от тях е имало и между придворните. Благочестивата княгиня започнала да следи живота на християните и останала изумена, от душевното им равновесие, от примерния им живот, от сърдечното братство, което ги свързвало помежду им, като членове на едно семейство. Направило ѝ впечатление, че бедните никога не се оплаквали от немотията, както и богатите не се гордеели със съкровищата си, защото тия от християните, които имали повече, давали на нямащите. Поразила я търпеливостта, примирението и спокойствието, с което християните претърпявали всяко страдание, беда и нещастие.
Тогава тя влязла в разговор с един от християнските учители, комуто поверила както смущението си, така и впечатленията, които била добила от живота на християните.
- Светла княгиньо, - казал ѝ учителят, - твоята душа се вълнува, защото дири истината, а очите ѝ са затворени. Но Живият Бог, в Когото ние християните вярваме с цялото си сърце, е Милостив. Той ще докосне и твоята душа и тогава ще прогледнеш. И никога никаква тревога не ще те обладава, както не обладава никого от преданните раби на Иисуса Христа... Колкото за това, което си забелязала в живота на християните, то е най-малкото, с което ние грешните можем да се отблагодарим на Господа Бога за безграничното Му милосърдие.
Княгиня Олга слушала със затаен дъх думите на християнина. А той, вдъхновен от Светия Дух, ѝ изложил Христовото учение.
Дивната светлина на Евангелските истини озарили сърцето на княгиня Олга. Тя веднага разбрала, че само такава възвишена вяра, може да възпитава и възвишени хора и още същия момент изповядала, че Иисус Христос е Бог и Спасител на човечеството, Прозорец към Източника на всяка светлина и врата към Царството Небесно, където праведните ще живеят Живот вечен.
Тя поискала да приеме светото кръщение, но съобразила, че в Киев това може да породи опасни смутове, защото повечето от стареите били езичници. Искала още да получи по-точни и обстойни наставления и напътствия във вярата, за да не би с незнанието си да прави неща неугодни Богу и да продължава да греши. Водена от тази дълбока християнска скромност, тя отпътувала в 957 година за Цариград, където по него време светителствувал Вселенският патриарх Полиевкт - един високо образован, мъдър и благочестив черковен Отец.
Оглашената княгиня била посрещната тържествено на цариградското пристанище от представители на византийския император Константин Багрянородний и от духовенството.
В деня на своето кръщение, което извършил сам патриарх Полиевкт, който ѝ станал и кръстник /възприемник/, княгиня Олга получила име Елена. Умиление изпълнило всички, когато патриархът се обърнал към новата Христова рабиня с тия възхвални думи?
- Благословена си ти между руските жени, защото първа възлюби светлината и отхвърли мрака. Ще те благославят руските синове до последен род!
Смутена от тържеството, но преизпълнена от светлика на Христовата вяра, благоверната княгиня Олга-Елена отговорила:
- Не ме лишавай от молитвите си, светий отче, когато бъда далеч от тук между езичниците. Защото само твоите молитви могат да ме запазят от неприятелските мрежи на лукавия.
След повече от три месеца престой в Цариград, където непрестанно изучавала Християнството, княгиня Олга се завърнала в Киев, изпълнена с благодатното спасително учение, но веднага дълбоко се наскърбила, като гледала в каква тъма и гибел чезнат сънародниците ѝ - езичници, и най-вече любимият ѝ син княз Святослав. Много усилия правила тя да внуши на сина си, че християнството е единствената спасителна вяра. Славелюбивият, войнствен и упорит Святослав непреклонно следвал езическите заблуди.
-411219-500x0.jpg){kind=link}