Бачо Киро

Али Шефик бей беше председател на извънредния военен съд, който заседаваше в Търново и съдеше бунтовниците от Априлското въстание. Като френски възпитаник, (защото бе завършил правните науки в Париж), той беше от ония турски съдии, които не гледаха на поробените българи, като на безправни животни и които раздаваха истинско правосъдие. Затова Али Шефик бей беше почитан и уважаван от българите в цялата търновска кааза.
След потушаването на въстанието в Дряновския монастир, затворите в Търново бяха претълнени от нещастни селяни, заподозрени в съучастничество или „укривателство на царските душмани“, както бяха наричани въстаниците. Към тия селяни Али Шефик бей прояви такова великодушие, каквото българите никога не са могли да очакват. Той веднага ги оправда и пусна на свобода. В затвора останаха само пленените въстаници и главният организатор на бунта в търновско — учителят от Бяла Черква, Киро Петров — Бачо Киро.
Когато Али Шефик бей видя в съда окования във вериги народен деец, вместо да го обругае, както постъпваха другите турски съдии, вместо да го удари с камшика си и да го заплюе, подаде му приятелски ръка и го покани да седне.
При тази явна любезност, седмината турци, членове на съда изръмжаха като зверове и сърдито наведоха глави. Останалите членове — седмина видни българи от Търново и Елена — онемяха от удивление. Учудени останаха и посетителите на съда, които бяха сътрудници на европейски вестници и с интерес следяха съденето на въстаниците.
Бачо Киро усмихнат поблагодари за поканата да седне и спокойно се настани на един стол.
Али Шефик бей нервно преметаше броеницата си. Той знаеше, че въжето е здраво вързано за шията на нещастния народен учител, защото присъдата против организаторите и водителите на въстанието беше една: смърт чрез обесване. И все пак от сърце желаеше да спаси този смел герой от бесилката.
— Кажете, — ласкаво се обърна той към Бачо Киро, — как можахте вие, учен човек, да се поведете по ума на неколцина младежи, любители на рискувани приключения?
— Приключението на българските въстаници беше наистина рискувано, — отговори Бачо Киро, но затова пък е велико. Ние сме победени, ала културна Европа чу, че десетки хиляди българи, даже жени и деца, са избити от „милостивото“ правителство на султана. И жестоко избити!..
Турците съдии почервенеха от гняв. Един от тях високо изруга. Али Шефик бей му направи знак да мълчи и пак така кротко запита:
— Какво зло ви е направил турският народ, та се борите с него?
— Турският народ е добър и честен. Ние не сме възставали против него, а против правителството, което ограбва и избива българския народ.
Председателят замълча за миг, а после бавно добави :
— Разкажете подробно, какво ви накара да изоставите имота и семейството си и да станете комита?
Бачо Киро добродушно се усмихна:
— Прочетох в цариградските вестници, как правителството на Негово Величество Султана е дало такива права на българите, че в България всичко вече тече по мед и масло. И понеже Султанът живее в Цариград, а аз живея в България, знам по-добре от него, че в отечеството ми не тече мед и масло, а се проливат реки от кръв. Това ме възмути и станах комита!
Али Шефик бей скочи прав. При последните думи на революционера, той се досети, как би могъл да го освободи.
— Господа съдии, — живо заговори той, — ясно е, че този човек е луд! Кой умен човек може само от една вестникарска бележка да се възмути толкова, че да стане комита?
Той изгледа съдиите, за да провери, какво впечатление са направили думите му, и като срещна пълните с благодарност погледи на българите, високо продължи:
— Господа съдии, според мене този човек е луд и аз предлагам да го освободим. Който е съгласен, нека вдигне ръката си !
Всички съдии повдигнаха ръцете си.
— Освободете го, — викна Али Шефик бей на заптиетата, които стояха до окования във вериги Бачо Киро.
Тук стана нещо странно. Бачо Киро се изправи гордо, блъсна настрана заптиетата и троснато рече:
— Господин председателю, аз не допусках, че така ще ме обидите! Моля ви, вземете си думите назад! Не съм луд.
В залата настана гробна тишина. Али Шефик бей прехапа устните си, за да не викне от смайване. А Бачо Киро, загледан някъде в далечината, в сините върхове на Балкана, които се виждаха през отворения прозорец, продължи с равен, спокоен глас:
— Аз съм Бачо Киро. Без да се плаша от турците, станах комита. С пушка на рамо излязох да се боря за свобода и сам си окачих въжето на шията.
Али Шефик бей сломен се отпусна в креслото си. Възхитен от героизма на въстаника, той беше готов да заплаче и едва чуто промълви :
— Нещастнико, сам подписа смъртната си присъда!
После се опомни, ръкува се с Бачо Киро и тихо каза:
— Простете моята грубост. Аз знаех, че сте герой, но исках да ви спася!
*
След три дни, пред страшната бесилка застана великия родолюбец Бачо Киро. Тълпа любопитни зрители се трупаха край осъдения на смърт. Войниците едва смогваха да спазят реда, защото всички искаха де видят героя, който се отказа от свободата, за да не помислят, че „луд човек е повел двеста въстанници за да се борят против Отоманската империя“.
Бачо Киро се изправи пред бесилката, изкачи се на столчето и високо каза:
— Прощавай, скъпо отечество. Аз умирам, за да живеят свободно тия, които ще дойдат след мене.
Повдигна десницата си, прекръсти се и сам окачи примката на шията си.

Може да споделяте всичко от блога, но използването и препубликуването на част или цялото съдържание на блога в интернет или на хартиен носител, може само с изрично разрешение и като се посочи източникът- https://zmeigorjanin.blogspot.com