Подпалете, господа български граждани, бъдниците в камините си, за да бъдат салоните ви напълно в български стил. В старовремските кадилници, купени от антикварните магазини, пуснете по две 3 зрънца тимиян, за да прогони благовонието му злите духове, които сплитат езиците в интриги и сърцата обковават в брони. (Знаете ли, господа български граждани, че сърцата ни са бронирани като танкове?). Пред иконата скътана в скъп стилен иконостас, запалете кандило. Божата майка е много стара вече и трябва да светне нещо пред очите ѝ, за да погледне към грешната ни земя. Направете тия приготовления и седнете край дългите маси, покрити с бели ленени покривки (на квадратчета) и натрупани с лакомства, за да посрещнете рождението на Оня, който ходеше бос и кръщаваше хората с дух Божий. И понеже празникът е голям и причините основателни, поканете своите близки. Ще им сервирате печено прасенце с гарнитури и прибавки, мандарини, ябълки и фурми; може да си попеете, да пуснете радиото, да танцувате и пофлиртувате... Можете да правите всичко. Но не говорете, господа български граждани, нищичко не говорете. По-добре е да прекарате тая празнична вечер като на ням филм. Защото думата дума отваря, а по такьв начин може случайно да заприказвате за благотворитслност. И веднага настроението ви ще се развали. Ще си спомните за крайните квартали, където къщите са толкова високи, че може човек да се покачи по покривите им без особени усилия; където амбициите не са по-високи от покривите; където страданието вече е толкова тъпо, че почти не се чувствува. Ще си спомните това и ще усетите задушливата миризма на бордеите, в които хиляди деца зъзнат край неразпалени огнища и са уверени, че дядо Коледа няма да пусне нищо в обувките им, — защото обувки нямат.
Трябва ли, господа български граждани, да си разваляте нервите с тия деца? Нима не е огорчено благотворителното чувство на всяка какичка и леличка, която е ходила да раздава вехти дрешки на бедните деца? Та те не умеят дори да благодарят!... Те са толкова невъзпитани!...
А ако случайно думата отвори дума за християнско благочестие няма ли, господа български граждани, да развалите добрия тон на празненството, като се поусмихнете лукаво и поклюкарствате за курортуването в тоя или оня монастир, за одеколона, стилните спални и кабинети и тъмните пътувания с автомобил?... Сигурно ще развалите празника. И ще ви стане неприятно. Ще ви се поиска, може би, да викнете от цяло гърло: Боже пази България! — защото малкото кандило пред иконата на Богородицата, може да ви върне в годините на вашето детинство, когато наистина сте вярвали, че небето не е кухо и че някъде— где же нест болезн и печал - има един поглед, който не дели хората на квартали. Може би малкото кандило ще успее да стопи леда около сърцата...
А това ще бъде лошо...
Затуй, не говорете нищо, господа български граждани. Танцувайте, флиртувайте, яжте, пийте — но не говорете.
А когато мине полунощ и разтрепераните пръсти почнат да пълнят винените чаши по-щедро, пазете се да не разлеете вино по белите квадратчета на ленените покривки. Защото кърваво-червените петна ще ви напомнят софийските тротоари.
Честито Рождество Христово, господа български граждани !
вестник- Лит. глас, V, № 176, 8 ян. 1933, с. 4. рубриката „От сряда до сряда“.
-411219-500x0.jpg){kind=link}