Змей Горянин
Ако ли някога бих могъл
да бъда пак така невинен,
както в детинските години
в забравения роден град, -
възправил бих очи към Бога
и небесата ведросини,
орал бих с поглед, като ниви
за да посея благодат.
Посял бих малко, малко зрънце,
/аз си го взех от Иоанна,
когато в горест и безсъници
над страниците му стоях/ —
и то било би ново слънце
над Родината изтерзана,
изгряло ласкаво и чисто,
та да прогоне мрак и грях.
Посял бих Словото, което
в начало е било у Бог,
и със което Бог създал е
необозримия Си свят; -
посял бих него - то да свети
в тез дни на трепет и тревога,
и то да води и да гали
залутания в мрака брат...
Посял бих словото Христово,
написано със кръв на кръста:
предвечно слово - вечно ново,
за път предвечен - вечно нов.
О, слово Божие л ю б о в !
