В мъгливото и дъждовно утро на 26 април 1876 внезапно проеча селската камбана и разбуди село Белово.
Сам поп Михал дърпаше въжето и с всеки звън на камбаната ечеше и неговият гърлест глас:
- На оружие, мили братя! Дойде славният час!
Отдавна още Тодор Каблешков беше посял в душите на беловчани семето на свободата, та камбанният звън не ги изненада много. Само няколко минути бяха достатъчни, за да се съберат край дивния звънар всички млади и смели хора от селото:
- Отче Михале! Дойде ли вече вестта? Дигаме ли се? - викаха едни и се мъчеха да надвикат звъна.
- Свобода, братя! Свобода! Сега ще си мерим силите с нашите подтисници!
Отнякъде проечаха пушки и накараха трите селски заптиета да се скрият в избата на конака, където други път затваряха сиромасите българи, защото не могли да си плащат данъците на султана.
Поп Михал чу изстрeлите и спря да бие камбаната:
- Кой стреля? Лудост е да се стреля напразно. Сега най-много ни трябват куршуми и барут!
Отвърна му тропотът на много конници, които се зададоха откъм Панагюрище: пристигна Бенковски със своята хвърковата чата.
- Добре дошли!- завикаха беловчани.
Четниците отвърнаха с юнашко ура. Поп Михал запя бунтовна песен, подета от всички. Той приближи до коня на войводата, пое поводите му и тръгна към дома си, където от тъмно баба попадия се бе засуетила да приготви закуска за скъпите гости.
- Ето българският паша!- завика свещеникът още от пътя.— Не! Не Паша, а истински княз, български княз.
Наистина, Бенковски изглеждаше като княз със своето богато въоръжение и скъпи дрехи. При това, хубостта му и гордата му стойка му предаваха чудна и запленяваща царственост. Обграждаха го десетина четници, чакащи всеки миг заповедите му.
- Веднага обезоръжете турците!- заповяда той, -
Който не се противи, оставете го свободен, а който би се съпротивил, макар и с думи - смърт!
С тези думи той- прекрачи прага на поп Михайловата къща и като че ли беше у дома си, свободно се изтегна на ниското мендерче в стаята. Пет денонощия не беше почивал, не бе дремнал повече от половин час.
А и сега не можа да дремне. Вън се чу някакъв необикновен шум, боричкане и съвсем неочаквано в стаята се вмъкна един едър, червендалест мъж, с руса брада до пояс и със смешна нощна шапчица на главата. Виждаше се, че току-що е станал от леглото си.
- Аз ще се оплача, разбойници проклети- зарева с цяло гърло мъжът на развален български език. Ще се оплача на великия везир. Ще се оплача на австрийския консул!
Бенковски се изправи:
— Ако продължаваш да крещиш ще се оплачиш на Господа, защото веднага ще те изпратя при него.
Непознатият се стъписа за миг, но сетне още по-силно закрещя.
- Аз не съм кой-де-е! Аз съм немец! Австрийски поданик... Аз съм инженер Тратник - инспектор по железницата...Аз имам със себе си заптие и не му позволявам да предаде оръжието си на ...
Той не довърши, защото Бенковски го беше хванал за яката на сетрето и здраво го разклати;
- Не ти, а сам австрийският император да се изпрече на пътя ми ще го застрелям! Разбра ли?
Аз не съм разбойник и убиец, а револщционер. Не съм тръгнал да грабя хората, а да се боря за свобода. Какви са международните закони не се интересувам! Моят закон е куршумът! Разбра ли? Тъй действуват българските революционери.
- Революционери?- повтори немецът със съвсем изменен глас и се дръпна настрана - Революционери?
- Извинявайте и не се сърдете!
Той изхвърча из стаята също тъй бързо, както и беше влетял.
Бенковски не бе успял да се овладее от гняв, който справедливо бе изпълнил сърцето му и вратата отново се отвори. Беше пак инженер Тратник, но този път натоварен с един голям вързоп.
Той се усмихна с широка, добродушна усмивка и сложи вързопа пред нозете на войводата:
- Заповядайте, господин.. господин...
- Войвода!- подсказа му поп Михал.
- Заповядайте, господин войвода. Тука е оръжието на моето заптие. Тука е и моята пушка. Подарявам ви я от все сърце. Подарявам ви и бинокъла си... Той ще ви трябва.
После подаде ръка на Бенковски, здраво разтърси десницата му и развълнувано каза:
- Щом се борите за свобода, всички честни хора са с вас. За свободата инженер Тратник е готов да си скъса австрийския паспорт и да се бие рамо до рамо с вас...
в-к ВЕСЕЛА ДРУЖИНА, София, 1942
