Змей Горянин
Кой го знае откъде иде и къде отива?
Учените люде измерват силата и скоростта му, определят му посоката. Ала откъде идва - не знаят! Не знаят и докъде ще стигне. Може би само птичките могат да го проследят, но те пък не могат да говорят и не казват нищичко.
Такъв вятър е човешкият живот. Можеш да определиш силата и скоростта му, да му начертаеш посока. А откъде иде и докъде ще стигне - не знаеш.
Едно малко момченце - добро мое приятелче - много искаше да стане машинист: да кара трена от Пирот до Ниш... А може и по-нататък да го кара: до Белград. А хубав град е Белрад- много хубав! Най-хубавият град в цял свят!
Малкото момченце имаше силата и стремежа да стане машинист. И можеше да стане. Кой можеше да предполага, че ще дойдат аероплани и че ще бият с картечници малките момченца, които искат да стават машинисти.
Моето приятелче не обичаше да се крие от аеропланите: защо да се крие, когато те са толкова много и навсякъде?!
И последният път то не се скри. Покатери се на едно дърво и оттам започна да пее безгрижна детска песенчица и да подражава свирките на локомотивите.
После дойдоха аеропланите. Един от тях се сниши съвсем над дървото, сякаш бе чул малкия певец, и изстреля една пачка с бордовата си картечница.
Моето малко приятелче падна. Вятърът залюля клоните на дървото. Този вятър беше бялата детска душичка.
Съвсем трудно може да се определи стойността на човешкия живот с нещо реално. Казват: ”еди-кой-си ако би живял, би направил това и това."
А никой не знае дали еди-кой-си тъкмо един час след това определение не би направил някаква дивотия, която би компрометирала всичките му дотогавашни благонравни и благоприлични деяния, вземани най-често за основа на "положителния човек".
