Малко астрономия

 Змей Горянин /публицистика/

Състоянито на планетите, господа български граждани, не ще е много весело. Искам да кажа, че тяхното психическо състояние не ще е особено приятно и, види се, не леко понасят своя трагизъм. Защото, съгласете се, че твърде тягостно ще е самочувствието на милите планети, при съзнанието, че нямат своя собствена светлина. Тягостно и във висша степен трагично! Цял живот, и то живот на милиони векове, да отразяваш светлината на слънца, в много случаи капризни и авантюристични, без да имаш поне една своя индивидуална искрица — нима не е истинска трагедия? И при това всяка налудничава и палава комета, разперила опашка като паун и полетяла за свое удоволствие из пространството, има възможност и право да им се присмее.
Горките планети!
Често пъти и те се опитват да светнат. Напъват се, поразтърсват втвърдените си туловища и изпускат из недрата си по-малко светлина. Разбира се, стават смешни! Защото Везувий, Етна, Попокатепетъл и прочие, в космически мащаб, представляват, в най-добрия случай, неоткрити бактерии. Значи — светлинни микроорганизми.
Е, не е ли печално всичко това, господа българска граждани?
Защото ние — здраво мислещитe хора, господа български граждани, не се огорчаваме от толкова елегантна горест, като тая — да нямаме собствена светлина.
И после: нам собствената светлина не ни е толкова нужна. В обществения ни живот въобще не е нужна светлина. Така ще ни е по-лесно да си живеем, да устройваме избори, културни тържества — и т. н. Представете си, господа български граждани, при светлина в общественая ни живот как бихме празнували "ден на детето": нали ще видим мръсните и разплакани муцунки на децата от села, паланки и крайни квартали?!
Неудобно е.
А ако е въпросът само да се наредим, собствена светлина съвсем ще ни е излишна. Защото можем мирно, тихо и спокойно, без специални усилия да отразим светлината на някой свой сродник, приятел или близък познайник, който сигурно ще отразява някое по-могъщо светило. Ние сами ще му станем месечинки. И лесно, и удобно, и безболезнено.
А в изкуството и културния ни живот, колко много са планетите и колко малко кометите и слънцата, никой не може да пресметне. В нашето изкуство и култура планетите са вече твърде остроумни. Или, може би, психическите им апарати не са пригодени да схващат трагедията: липса на собствена светлина. Но затова пък помага им остроумието: те (нашите културни и художествени планети) се настаняват в редакции, обикновено на големи вестници, или сами издават вестници и списания, устройват чайове и соарета, излагат портретите си между портрети на свои събратя, вдигат шум с парите и самомнението си, флуоресцират, фосфоресцират, отразяват— и карат нас простосмъртните, грешни хора да вярваме, че наистина светят.
И вярваме, господа български граждани. Поне аз наистина вярвам! И защо да не вярвам?
От вярване не ще спечеля, наистина, нищо — но и неприятели няма да имам.

Из в."Лит. глас", № 193, 7 май 1933 г., рубрика "От сряда до сряда"

➤ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ