Змей Горянин
В началото на четвърти век над могъщата и просторна Римска империя царували императорите Максимин и Максимиан. Заслепени от своята власт, изпълнени със суетна гордост и греховно славолюбие, тези двама земни царе се считали всемогъщи и вярвали, че могат да се борят с Царя на вселената - всесилният и всевластен Иисус Христос, Чиито и верни слуги по онова време из ден в ден се умножавали.
За свой позор и гибел и за прослава на Живия Бог, двамата императори започнали жестоко преследване на кротките и добродетелни християни. Те заповядали на градските управители и на военачалниците по всички предели на империята да издирят вярващите в Христа и да ги заставят да пренасят жертви на каменните и метални идоли, които римляните считали за богове. Тогава по цялата страна се започнало кърваво пиршество, в което езичниците задоволявали жаждата си с кръвта на невинните християни, между които имало дори невръстни деца. Ала безмилостното избиване на християните не само не намалявало броят им, а напротив - увеличавало го. Защото хилядите езичници, които виждали изтезанията на светите мъченици и тяхното дръзновено посрещане на смъртта, разкривали душите си за спасителното Божие Слово и сами ставали християни.
Тъкмо по времето на най-големите езичнически безумства, един момък - Теодор Тирон - служел във войската, намираща се в Понтийския град Амасая. Този младеж бил не само християнин, но безстрашно и смело изповядвал своята вяра. Началниците му с неодобрение гледали на изповедничеството му, но понеже бил примерен войник, правели се, че не виждат християнската му ревност. Когато, обаче дошла императорската заповед: християните да пренасят жертви на лъжебоговете, Теодор Тирон упорито и твърдо отказал да се подчини, казвайки:
- Аз съм християнин, раб на своя Цар Небесен нищо, и нищо не ще ме застави да се кланям на бездушни камъни!
И този път началниците му го оставили, че щом той види, как страдат непокорните християни, ще се съвземе и от страх ще принесе жертва на римските богове. Но надеждите им останали излъгани. Теодор не само не се убоял от мъките на християните, които сам отвеждал в затвора, но окуражавал нещастниците с думите:
- Блажени сте вие, братя, защото се удостоявате да претърпите мъки и страдания в името на нашия Избавител. Спомнете си думите Му за наградата, която ще получат страдащите поради Него, и ще видите, че съм прав да ви завиждам...
Колкото повече се засилвало гонението на християните, толкова по-силна ставала християнската ревност на Теодора. А веднъж тя тъй силно възпламнала в сърцето му, че той подпалил един от езичническите храмове. Неколцина от езичниците видели това и съобщили на градския управител.
Той повикал Теодора и останал поразен, когато го чул с насмешка да признава делото си, вместо да го отрича, или да се моли за милост.
- Да, аз подпалих езичническия храм, - казал Теодор, - защото зная, че в него няма богове, а само каменни и метални статуи.
За тези думи управителят заповядал да го бият с бичове, а сетне му предложил:
- Принеси жертви на боговете на нашия народ и аз няма да те съдя за подпалването на храма. Не сториш ли това - очакват те мъки, каквито нито един човек не може да понесе.
Теодор се разсмял и отговорил:
- Нима мислиш, че аз ще се уплаша от мъки? На мен страданията ми носят щастие - и гръмко запял хвалебни песни за Господа.
Неговият глас, придружен от някакво дивно бдагозвучие, се понесъл далеч зад каменнте стени на затвора и възрадвал християните, които със съкрушени сърца оплаквали новата жертва на безчовечните езичници, а тях пък поразил с тръпен страх. Първи стражите се спуснали към килията на затворения праведник. Те намерили катанеца и печата небутнати, а като надникнали през тясното, замрежено с железа прозорче, видели, че Теодор е обкръжен от група младежи с невиждана красота и с необикновени блестящи одежди. Те пеели заедно със затворника и лицата им сияели, като озарени от слънце.
Ужасени стражите били готови да избягат накъдето им видят очи, ала в това време пристигнал сам управителят, който също чул странното песнопение.
- Вие сте пуснали и други християни при Теодора! - закрещял той и заудрял изплашените люде с бича си. - Сега с главите си ще заплатите за това своеволие!
Преди стражите да му кажат дума, той прекосил каменния коридор и застанал сред килията изумен. С очите си видял, че вратата не е бивала отваряна. И въпреки това, отвътре се чувала песента на много прекрасни гласове.
Управителят бързо счупил печата, широко отворил вратата, но в килията видял само Теодора, застанал прав, с издигнати за молитва ръце и славословящ с песен Вседержителя Бога.
Поразен от видяното, той тръшнал вратата и тичешком се прибрал у дома си, а още рано на сутринта изпратил да доведат при него Теодора.
- Ти си добър и умен момък, - започнал, той да ласкае изповедника. - Наистина, мен ми е жално да те наказвам. Затова принеси жертви на боговете и ще те пусна. Не само това! Ще те обдаря с такива дарве, каквите нито един от гражданите на Амасия няма!
Теодор разбрал, че настанал часът за неговия подвиг и само поклатил глава. Сетне възправил взор към небесата, прекръстил се и спокойно отвърнал.
- Ти знаеш, че няма да сторя това, защо само си губиш времето? Ето тялото ми! Прави каквото щеш с него! Хвърли го на дивите зверове, режи го на късчета, изгори го на огън - духът ми няма да престане да хвали Бога и устните ми не ще се отрекат от моя Христос!
Тогава започнали ужасните мъчения. Горили тялото на праведника с нажежени железа, разкъсвали го със железни нокти, пръскали го с врящ катран - нищо не сломявало душата на Теодора. Словата на Иисуса го правели безчувствен към болките. Той през всичкото време пеел с висок глас псалома: "Ще хваля Господа във всяко време; хвалата за Него е винаги в устата ми!"
Ужас обхванал управителя пред тази твърдост на християнина. Той заповядал да спрат мъките и запитал:
- Нима ти не се срамиш да славиш един престъпник, позорно разпънат на кръст?
- О, ако бих могъл да бъда удостоен с такъв позор! - възкликнал Теодор. - Колко щастлив ще съм! И аз и всички, които призовават името на Иисуса Христа!
Отново наченали мъченията и отново проечал силният и мощен глас на Теодора, който отвръщал на новите предложения да се отрече от Спасителя и да принесе жертви на идолите:
- Нещастний, безумний човече! Ти ме караш да се отрека от Живия Бог, чрез Чиято милост свят светува и царе царуват, а ме караш да се покланям на камъните, които ваши майстори издялват... Аз те съжалявам за слепотата, която ти пречи да видиш светлината към която ме пращаш и тъмата, в която сам отиваш!
Управителят позеленял от гняв и казал:
- Отговори ми само на още един въпрос: със нас ли искаш да бъдеш и да живееш в мир и благочестие, или с твоя Христос?
- Не трябва и да питаш, - отговорил Теодор с усмивка. - Нима мога да бъда с вас в греховете ви?
После се обърнал към всички, които стоели наоколо и високо викнал:
- Аз съм с Христа Спасителя и вечно ще бъда с Него! Не Ме е страх от съда на нечестивците, а смъртта чакам с радост!
Тогава управителят се изправил и обявил присъдата:
- В името на императорите Максимин и Максимиан обявявам, че понеже Теодор Тирон не иска да се подчини на императорските заповеди и отхвърля царската власт и величието на римските богове, а се покланя на Иисуса Христа, разпнат на кръст при Пилата Понтийски, той е престъпник. Затова го осъждам на изгаряне!
С усмивка се покачил Теодор на кладата, помолил се на Бога и Нему предал праведната си душа.
Привечер, когато кладата изгоряла, благочестивата християнка Евсевия прибрала мощите на великомъченика и ги погребала в своя град Евхаита.
Минали години. Богопросветеният цар Свети Константин Велики утвърдил християнската вяра, като първенствуваща в Римската империя, християните си отдъхнали от преследванията и с благочестие и добротворство прославяли Бога. Ала още не били свършени всичките им страдания и изпитания. След като Свети Константин се преселил Отвъд, за кратко време на римският престол се възкачил император Юлиян Отстъпник - един слуга на дявола, който се отрекъл от Христа и наново започнал да преследва вярващите в него. Като знаел, че християните пазят строг пост през първата седмица на Четиридесетница, той поръчал на цариградския управител тайно да поръси всички продавани на пазара храни с кръв от идолските жертвоприношения. Така искал да унижи рабите на Всевиждащия Бог и, присмивайки им се отпосле да похули вярата им.
Но Бог не позволил да се осъществи намерението на скверния богохулник. Два дни преди поста, в Цариград /Византия/, който бил тогава столица на империята, станало чудо, което прославило още повече Божията сила.
Нея вечер цариградският архиепископ стоял в размисъл над Светото Писание. Изведнъж някой се докоснал до рамото му. Той се обърнал и видял един млад войник, строен и красив, с лице озарено от светлина. Войникът му казал:
- Забрани на християните да купуват, каквато в да е храна от пазара, защото по заповед на нечестивия император, тя е осквернена с кръвта на презрените езичнически жертви. Тези от братята, които нямат нищо за ядене в домовете си, нека се хранят през дните на поста с коливо- жито, сварено в медена вода!
- Кой си ти, войниче, дето така се грижеш за християните? - запитал очуденият архиепископ, който не можал изведнъж да разбере, че пред себе си има неземно видение.
- Аз съм Божий пратеник, - отговорил войникът. - Изпрати ме Всемилостивият да предпазя християните от поругание и хула. В земния живот бях войник в Амасия Понтийска. Нашият Учител Иисус Христос ме удостои да страдам за Него и украси челото ми с мъченически венец. Името ми е Теодор Тирон... А сега, благочестивий старче, направи каквото ти поръчах...
Архиепископът се поклонил на Божия пратеник, който станал невидим, и побързал да изпълни нарежданията, изпратени чрез него от Този, Който не изоставя никога уповаващите се на Силата Му.
Цяла седмица християните в Цариград се хранели с коливо, благодарейки на Бога, че не ги е оставил да станат жертва на коварния езичник Юлиан, и славейки паметта на свети великомъченика Теодора Тирон.
Нашата Света Православна Църква е осветила спомена за това велико чудо: всяка събота от първата седмица на Великия пост християните почитат паметта на свети великомъченика Теодора Тирон, като варят жито в медена вода - благословената от Бога храна. Затова този ден се нарича: Тодоровден! Той е празник и на светеца, и на Божието милосърдие, което никога не свършва, защото изтича от Този, Който е вечен! Да бъдат винаги с Него нашите сърца, както е било сърцето на свети Теодора Тирон! Амин!
-411219-500x0.jpg){kind=link}