Покойници, вий вече отминахте
там дето няма връщане назад; –
вий легнахте в земята и заспахте,
наситени на този свят - умряхте
без злоба и без яд.
И леко ви е днес да си лежите,
решили лесно жилищний проблем,
завършили с хазяи крамолите,
със общината скъсали кавгите
и робския ярем.
Не ви е вече грижа за купони
с безчет графи и знаци и числа:
едни за гащи, други за балтони,
за хляб, ориз, картофи и шушони -
за хиляди тегла...
Не ви терзаят борси задкулисни -
продуктите на късички вълни;
не ви вълнува дъжд дали ще плисне,
сметта столична някак да подтисне,
че много веч вони...
Не правите опашки пред млекари,
не ви е нужен за пране сапун,
не стряскат ви свирепите месари,
ни хилядите горди комисари,
ни хлебният сомун.
Покойници, добре, че сте заспали
вековний сън на нашите деди,
че още ако бяхте поживяли
горчива истина бихте разбрали:
не е както преди!
Почивайте, покойници покойни!
Щастливи сте поне във този час!
Днес за живот са дните недостойни...
Дано след тези зиг-заги безбройни
по скоро сме при вас...
Змей Горянин
в-к "Щурец", София, 1942 г.
