Змей Горянин
-411219-500x0.jpg)
Преди да си легне малката Рене на няколко пъти приближава до салона, повдига се на пръсти, мъчи се да достигне стъклото на вратата, за да погледне елхата си. He успя. Тогава сърдита, със стиснати юмручета и свити веждички се сгуши в малкото си легло. И засънува: един побелял старец дойде до леглото ѝ, щипна я по страната, усмихна се кротко, а после отнесе пълната си торба в салона и пъргаво започна да кичи елхата. Рене не можеше да вижда какви подаръци реди старецът, но предчувствуваше, че те са много хубави, необикновени, такива каквито няма нито едно от децата.
- Ей, дядо Коледа, викна Рене, - покажи ми, какви подаръци си донесъл?
Но дядо Коледа се обърна, направи ѝ знак с показалеца си да мълчи и поклати беловласата си глава. А после в салона стана тъмно и Рене не можа вече нищо да види.
Наистина, дядо Коледа се въртеше около елхата на малкото момиченце. Той я разглеждаше с любопитство и изтежко цъкаше с език:
- Виж ти, какви чудесии измислили! Сребърни и златни звезди, ангелчета, стъклени птички, и сладкиши, и играчки, и какво ли не!
Особено го заинтересуваха няколко черни пръчки, закачени по клонките на елхата.
Това пък, какво ли ще е? Да са плодове - не вярвам! Никъде не съм виждал такива плодове!
А дядо Коледа е познавач на плодовете тия черни пръчки съвсем го забъркаха. Ала забъркването му дойде до смайване, когато краят на една пръчица се допря до огъня на луличката му и изведнъж салонът се изпълни с хиляди падащи звезди.
Старецът седна на едно кресло и с голяма шарена кърпа избърса потното си чело.
- Хм... Всичко можех да очаквам, ама това...
И тoй мъдро заключи, че твърде много е остарял за времето, в което ний живеем.
- Тия хора навярно са много и много захитрели, щом в такива пръчици са събрали толкова падащи звезди... Дали не ще е по-добре да си прибера торбата и да отида другаде?
Но тази мисъл за миг само премина през главата му. Упорит, като всички старци, той не призна предимствата на сегашните елхи, ами разтвори торбата си, измъкна дълги нанизи с навързани пуканки, орехови ядки и сушени сливи и старателно започна да краси зелените елхови клонки. Работеше, като истински художник и всякак се опитваше да надделее красотата на гирляндите с изкуствен сняг.
- Ей тъй, - приказваше сам на себе си старецът, ха сега през това клонче, ха сега от тука... така... сега горе до връхчето... ех-ех! Ще им покажа аз, как се кичи истинска елха!.. Не с такива купешки измудрии...
Той се отдалечаваше на няколко крачки от елхата, разглеждаше я с примижали очи, като артист, поправяше тук-таме и се усмихваше. И сигурно още дълго щеше да си играе с украсяване, ако не бе дочул стъпки във вестибюла.
- Ха така! - весело възкликна дядо Коледа и се скри зад тежката плюшена завеса. Искаше му се оттам да види, как ще се хареса делото му на госпожа и господин Радеви. Той затихна в cвоя ъгъл и се вслуша.
- Ще ми се да видя елхата на малката, говореше отвън Радев.
- Ще останеш изненадан, - отвърна му Радева. - Днес у дома бяха госпожа Мери с дъщеря си. А дъщеря ѝ е завършила курсове по декоративно изкуство. Тя краси елхата...
Вратата на салона се отвори.
- Ще видите вие курсове!- изкиска се дядо Коледа
Ключът на лампата щракна и в заляния от светлина салон прозвуча гласът на Радева, остър като звън от счупено стъкло:
- Господи, какъв ужас! Каква простащина! Навярно слугините са го направили...
- Чакай, моля ти се! - намеси се Радев. Чакай да разберем..
- Какво ще разберем, - продължи да пищи Радева. - Утре ще дойдат толкова хора... Поканила съм най-избраното общество... и това тука!... Тези царевици и сливи!... Господи, Господи!
Тя разтвори прозореца и с остървение започна да къса вървите и да ги хвърля вън.
- Ей, дядо Коледа, викна Рене, - покажи ми, какви подаръци си донесъл?
Но дядо Коледа се обърна, направи ѝ знак с показалеца си да мълчи и поклати беловласата си глава. А после в салона стана тъмно и Рене не можа вече нищо да види.
Наистина, дядо Коледа се въртеше около елхата на малкото момиченце. Той я разглеждаше с любопитство и изтежко цъкаше с език:
- Виж ти, какви чудесии измислили! Сребърни и златни звезди, ангелчета, стъклени птички, и сладкиши, и играчки, и какво ли не!
Особено го заинтересуваха няколко черни пръчки, закачени по клонките на елхата.
Това пък, какво ли ще е? Да са плодове - не вярвам! Никъде не съм виждал такива плодове!
А дядо Коледа е познавач на плодовете тия черни пръчки съвсем го забъркаха. Ала забъркването му дойде до смайване, когато краят на една пръчица се допря до огъня на луличката му и изведнъж салонът се изпълни с хиляди падащи звезди.
Старецът седна на едно кресло и с голяма шарена кърпа избърса потното си чело.
- Хм... Всичко можех да очаквам, ама това...
И тoй мъдро заключи, че твърде много е остарял за времето, в което ний живеем.
- Тия хора навярно са много и много захитрели, щом в такива пръчици са събрали толкова падащи звезди... Дали не ще е по-добре да си прибера торбата и да отида другаде?
Но тази мисъл за миг само премина през главата му. Упорит, като всички старци, той не призна предимствата на сегашните елхи, ами разтвори торбата си, измъкна дълги нанизи с навързани пуканки, орехови ядки и сушени сливи и старателно започна да краси зелените елхови клонки. Работеше, като истински художник и всякак се опитваше да надделее красотата на гирляндите с изкуствен сняг.
- Ей тъй, - приказваше сам на себе си старецът, ха сега през това клонче, ха сега от тука... така... сега горе до връхчето... ех-ех! Ще им покажа аз, как се кичи истинска елха!.. Не с такива купешки измудрии...
Той се отдалечаваше на няколко крачки от елхата, разглеждаше я с примижали очи, като артист, поправяше тук-таме и се усмихваше. И сигурно още дълго щеше да си играе с украсяване, ако не бе дочул стъпки във вестибюла.
- Ха така! - весело възкликна дядо Коледа и се скри зад тежката плюшена завеса. Искаше му се оттам да види, как ще се хареса делото му на госпожа и господин Радеви. Той затихна в cвоя ъгъл и се вслуша.
- Ще ми се да видя елхата на малката, говореше отвън Радев.
- Ще останеш изненадан, - отвърна му Радева. - Днес у дома бяха госпожа Мери с дъщеря си. А дъщеря ѝ е завършила курсове по декоративно изкуство. Тя краси елхата...
Вратата на салона се отвори.
- Ще видите вие курсове!- изкиска се дядо Коледа
Ключът на лампата щракна и в заляния от светлина салон прозвуча гласът на Радева, остър като звън от счупено стъкло:
- Господи, какъв ужас! Каква простащина! Навярно слугините са го направили...
- Чакай, моля ти се! - намеси се Радев. Чакай да разберем..
- Какво ще разберем, - продължи да пищи Радева. - Утре ще дойдат толкова хора... Поканила съм най-избраното общество... и това тука!... Тези царевици и сливи!... Господи, Господи!
Тя разтвори прозореца и с остървение започна да къса вървите и да ги хвърля вън.
Но тогава вратата ощ един път се отвори и в салона се вмъкна боса, със сънливи очи малката Рене. За миг тя се поспря зачудена от постъпката на майка си, а после писна с цяло гърло:
- Мамичко, ел-хич-ка-та ми!
Докато Радев вземе дъщеря си на ръце, дядо Коледа се превърна на малка снежинка и изхвърча през отворения апрозорец. Вън пак стана дядо Коледа, седна пред една порта и заплака. Едно малко ангелче долетя до него, сложи ръка на рамото и тихичко запита:
- Защо пачеш, дядо?
- Не ме питай защо плача, миличко, ами литни до Панагюрище и събуди баба Райна. Кажи ѝ да дойде в София при внучката си Рене и да ѝ разкаже една хубава коледна приказка, за времето когато кичеха елхи за малките деца, а не за избраното общество...
Чуйте приказката-
-411219-500x0.jpg){kind=link}