Змей Горянин
Два дни след завземането на градчето от Щаба се получи заповед да се направи деликатен, но щателен обиск по къщите, да не би да има укрито оръжие и военни предмети, или да се тъкми някакъв заговор в тила на действуващата войска. Тази задача, колкото да беше важна, беше неприятна на офицерите. Съвсем не беше леко и весело да ходиш по къщите на изплашените граждани, изтръпнали още от едва заглъхналия грохот на боя и съвсем неразбиращи езика ни. Затова поручик М. с радост и облекчение напусна предпоследната къща от своя район и се отправи към последната. Тя се намираше съвсем накрая на града, сгушена в доста голяма градина с високи дървета, чиито голи клони грозно стърчаха в сивото зимно небе.
Поручик М. и придружаващият го войник отвориха скърцащата градинска врата и тръгнаха по тясната пътечка към предверието. Снегът под стъпките им скърцаше неприятно и този шум сякаш правеше нощта по студена. Един от прозорците светеше и на почукването веднага се отзова един мъж над четиридесетте. Появяването му на входа бе толкова бързо, като че ли бе стоял зад вратата и бе чакал нежеланите посетители.
- Добър вечер, - поздрави той на немски, а сетне повтори на френски.
- Добър вечер, - отговори поручикът на френски и с оправдана подозриделност прибави, - вие, изглежда ни очаквахте?
- Не, - засмя се домакинът.- Чух скърцането на вратата и ви видях от стаята си. Затова побързах да ви отворя.
След малко добави!
- Вероятно дирите място за пренощуване?
- Не! - почти рязко отвърна поручик М. - Имаме друга работа... Сам ли живеете тука?
- Със жена си и дъщеря си, - отвърна домакинът смутен. - Те си легнаха отдавна.
- А вие защо сте буден досега? Знаете ли колко е часът?
- Съвсем нямам представа... Ей Богу, не съм погледнал часовника. Бях се унесъл в заниманието си и...
- Добре, добре!- прекъсна го поручикът. - Ще видим с какво сте се занимавали. Заповядано ми е да направя обиск в дома ви... Впрочем, не само у вас... Във всички къщи се прави обиск тази вечер.
- Обиск ли? - промълви смутено домакинът и побледня. - Да... Разбира се... Заповядайте... Откъде ще почнете?
Поручик М. забеляза забъркаността на домакина; не правеше за първи път обиск! Затова предупреди войника: "Отваряй си очите на четири!", а сетне предложи:
- Най-напред да видим с какво толкова увлекателно занимание сте запълнили времето си до полунощ и то когато още се чува тътнежа на топовете...
- Да, да! Заповядайте!... Бас може би съвсем няма да ви направи впечатление моята залъгалка...
Стаята в която влязоха беше приятно затоплена, изпълнена с мека зелена светлина от абажура на настолната лампа. Мебелите бяха извънредно много за помещението. Явно беше, че военните условия бяха превърнали тази стая във всичко: и столова, и всекидневна, и гостна, и кабинет на стопанина. Това бе общото впечатление на М., но то се заличи почти мигом от това, което видя на бюрото.
Тежкото черно масивно бюро бе затрупано с пъстроцветни книжки, точно изрязани и оградени с хубави равни зъбчета - пощенски марки.
- Бие сте темброфил? - с трепет в гласа запита М. и се отправи с широки крачки към бюрото. - Я гледай ти! Виж, какво богатство!
- Темброфил съм, - отвърна домакинът сконфузен, като гимназист, когото са заловили да пуши, - Това е една страст, която... как да кажа... хората не я разбират... На мен тя ми успокоява нервите... А през тези дни от това всички хора имат най— голяма нужда... Такава, знаете, глупава страст!...
Поручик М. не чуваше брътвежите му, а измъкна из горното джобче на куртката си пинцета в елегантно кожено калъфче. Той побутна настрана домакина и седна на креслото му. После взе една марка и внимателно започна да я разглежда под широката леща.
- Господи! Та това е истинска "Мавриция"...
Той обърна марката, разгледа някакво малко значе и прибави:
- При това експертирана!.. Но, господине, туй е цяло богатство!
- Значи и вие сте темброфил?- запита домакинът.- Е да, колега. Това е едно богатство, но за жалост от тоя вид богатетва с които не можем да се разделим, за да си купим дори цигари.
Войникът, който до това време се взираше с не по-малко любопитство в марките, остави пушката си до стола на който седна и бързо разкопча шинела си. От джоба си извади кутия цигари подаде я на домакина, а сетне извади своя пинцетка и започна да се рови из купчинките марки.
Поручикът го загледа с изненада и вълнение:
- И ти ли си от нашите?
- Тъй верно, и аз господин поручик! Колекционирам Балканските страни.
– А вие какво колекционирате? - запита М. притежетелят на "Маврицията".
- Аеропланни от цял свят. Но имам и други отделни бройки, които ми служат за заменяване. Имам дори някои ваши марки, на които не зная действителната стойност. Ето ги.
Той извади от едно чекмедже малко класьорче и го подаде на поручика. Първите картони бяха запълнени с един меланз от български марки, който накара среднощните гости да се занемеят: до юбилейните Фердинандови квадрати се мъдреха малки лъвчета, до тях блестяха няколко стопански, после дреболии от “лондонското издание“, една от географския конгрес, две “шипки" и... изведнъж поручикът скочи, а очите на войника станаха валчести, като очи на котарак, който се готви да хване врабец. Класьорчето падна на масата, после сякаш само скочи и влезе в ръцете на войника:
- Колега поручик! К-а-а-а-р-е! Истинско каре от сантими и неунищожено!
- Видях! - развълнуван отвърна М. - Да! Тази наша среща ще остане паметна, господине!
И здраво разтърси десницата на домакина.
Десет минути по-късно шинелите бяха свалени. Пушката застана самичка на пост при вратата, три глави се леко почукаваха, наведени над отрупаното с марки бюро. Стаята - задимена от цигарите - приличаше на бункер.
Изведнъж домакинът се опомни:
- Ами обискът, колега?
- Оставете обискът! - махна с ръка поручик М. - Дайте ми честна темброфилска дума, че нямате огнестрелно оръжие и укрити военни вещи. Това е достатъчно!
Така се започна едно приятелство, основано на “глупавата страст" да се събират марки. И сигурни сме че читателите ще си кажат:
- Много просто нагласена история!
Разбира се, господа читатели. И на нас историята би ни се видяла нагласена, ако сами не бяхме войникът, който придружаваше поручик М. Тъкмо ние бяхме това лице с котарашките очи и тъкмо ние произнесохме звукоразделно простата думичка "каре“. Затова вярваме в истинността на събитието и твърдим, глупавата страст, която непосветените намират у събирачите на марки е най-благородната от всички страсти человечески!
 |
| Най-скъпите марки в света- син и червен мавриций ➤ЗМЕЙ ГОРЯНИН-НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ |
