Змей Горянин
Път се вие нейде в планината.
Накъде извежда - кой го знай!
Може би до никъде не води -
всеки път, изглежда, няма край.
Но не е! Пред мене се извива
път един със край определен,
през пустините непроходими
той ме води точно устремен.
Той ме води там, където спират
всички земни грижи и тегла,
а Творецът на света с усмивка
ме очаква и зове: Ела!
