Змей Горянин /публицистика/
Ние сме суеверни хора, господа български граждани. Съвсем безсмислено и безцелно сме суеверни. Някои ще кажат, че това е наследство от робството, други — че е останало от езическо време, а ние сме съгласни и с двете теории — сиреч, суеверието ни е не от робството и от езичеството, а от един елемент най-съществен за психиката ни: глупост.
Спомняме си ние, когато сме били гимназисти. Тръгваме сутрин с книжчици под мищчици за към гимназиите и, да преположим, насреща ни се задава поп, какво странно има в това да срещнеш поп? Нищо! Но веднага се намесва суеверието и завързваме възел на носната си кърпа, за да не ни изпитват по физика, да речем, или ако ни изпитат да не получим двойка. И интересното е там, че винаги в такива случаи сме били изпитвани и за съжаление винаги сме отбелязвали значителен неуспях. Така е бивало и по-нататък в живота ни. Разбира се, как може да ни помогне срещнатият "на пълно“, млекар, когато нямаме в джоба си петак, а имаме да плащаме полица? Или е логично да смятаме, че попа не е бил достатъчно добре завързан в носната ни кърпа и че гюмовете на млекаря са били празни?!
И с новата година е същото. Правиме заеми, търсиме аванси, чудим се как да намерим пари, за да накупим разни лакомства, да преживяем около деня и да се позалъжем, че цялата година тъй ще ни върви. Даже се поздравяваме с "честита нова година"! И визитни картички си разменяме! А излишно е всяко размишление, за да разберем, че и новата година ще е като старата. Нали миналата година пак си хапнахме и пак си разменихме остроумни благопожелания?
Дойде втори януари и истината така се озъби насреща ни, че от ужас доста свят се самоуби. (Защото суеверието не лекува от глад и студ! Защото суеверието е също като благотворителните институти, с извинение). А тия, които не се самоубиха, останаха да чакат второто пришествие, ако не се касае до писателите, и продължиха да се ядат помежду си, ако се касае до писателите.
Какво, значи ни донесоха миналата, по-миналата и още по-миналата нови години? Нищо! Посипаха косите ни с по малко сребро, начертаха по една бръчка повече върху челата на и в душите ни заковаха още по един гвоздей, още по една печал. И над всичко това отгоре, продължаваме да бъдем суеверни. А ако не бяхме такива, види се, би било по другояче. Щяхме тогава да се поздравяваме по случай календарния празник по-подходящо и по-откровено. Например:
— Лошо, съседе, лошо: Не са изплатили още заплатите! Пожелавам ти да те погребат на държавни разноски!
Или:
— Да му се не види, макар! Дано се съборят халите и прочие, за да не се нервираме от етикетите на съестните продукти!
Или най-сетне:
— От сърце ви желая Господ час по-скоро да ви прибере. Вярвам, че ми желаете същото и съм ви твърде признателен.
Тогава всички ще се позамислим, ще станем по-бойки, по-стремителни и задълбочени, и наистина можем да си оправим живота. Да си подготвим честити 2 и 3 януари.
Само ако се освободим от суеверието и от благотворителния оптимизъм! Ех, ако може!
Из "Лит. вестник", № 215, 31 дек. 1933 г., рубрика "От сряда до сряда".
-411219-500x0.jpg){kind=link}