Змей Горянин
Било е страшно робството - без радост и без песен
били са дни без слънце и вечери без месец,
Било е страшно робството - без радост и без песен
били са дни без слънце и вечери без месец,
звънтели само мечове и дрънкали окови,
а робите жевеели за робска смърт готови...
Тогава Господ се смилил: изпратил ни Апостол,-
той бил с Иисусово сърце: лъчисто, чисто, просто.
И тръгнал бос из нивите без слънце не узряли,
и видял как жътварите мъртвешки са заспали.
Разбудил ги със песен той и тихо занареждал:
"Станете, братя българи! Аз нося ви надежда!
"Защо да спим? - Защо търпим? Защо мълчим и жалим?
"Ний много, сме! Със сърцата си и слънце ще запалим!"
За тези Божии слова, за тази дивна песен
Апостолът във София бил мъчен и обесен.
Но щом духа си Богу дал, изкупил ни от злото,
а сам той на звезда станал: - ей горе, на небето.
И гледа ни сега от там и вижда ни щастливи
открай докрай да жънеме узреялите ниви...
От Шар до Емине- бурун, от Видин до Марица
благоухаят розите и люшка клас пшеница,
и всеки клас, и всеки цвят и всяка Божа билка
с тимян кади днес спомена за святата бесилка,
А ний мълвим: - Апостоле, на́ клетва да дадеме!
за Майчица България, кат тебе ще умреме!
сп. Бранникъ
6/19 февруарий 1943, София
а робите жевеели за робска смърт готови...
Тогава Господ се смилил: изпратил ни Апостол,-
той бил с Иисусово сърце: лъчисто, чисто, просто.
И тръгнал бос из нивите без слънце не узряли,
и видял как жътварите мъртвешки са заспали.
Разбудил ги със песен той и тихо занареждал:
"Станете, братя българи! Аз нося ви надежда!
"Защо да спим? - Защо търпим? Защо мълчим и жалим?
"Ний много, сме! Със сърцата си и слънце ще запалим!"
За тези Божии слова, за тази дивна песен
Апостолът във София бил мъчен и обесен.
Но щом духа си Богу дал, изкупил ни от злото,
а сам той на звезда станал: - ей горе, на небето.
И гледа ни сега от там и вижда ни щастливи
открай докрай да жънеме узреялите ниви...
От Шар до Емине- бурун, от Видин до Марица
благоухаят розите и люшка клас пшеница,
и всеки клас, и всеки цвят и всяка Божа билка
с тимян кади днес спомена за святата бесилка,
А ний мълвим: - Апостоле, на́ клетва да дадеме!
за Майчица България, кат тебе ще умреме!
сп. Бранникъ
6/19 февруарий 1943, София
