НЕЗАБРАВИМОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН

Истинското му име е Светозар/Светлозар/ Акендиев Димитров. Неговият родов корен дълбоко е враснал в земята на Българския Северозапад, макар че този свят мъж се ражда в Русе на 11 януари 1905 година. Най-известният му псевдоним е Змей ГорянинЗа тези, които не знаят, той е автор на повече от 50 книги - повести и разкази - значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. През 1944–1945г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Осъден на една година затвор, но и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Когато на 13 декември 1945 г. излиза от затвора, неговите „идейни наставници” Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко пъти му предлагат да се разкае публично, за да бъде реабилитиран. Той отказва. Никога не пада духом, нито се озлобява, а приема всичко със смирение, не отвръщайки никога на насилието по какъвто и да било начин. Авторът намира утешение в малката обител "Седемте престола", сгушена в Стара планина, близо до Елисейна, където в продължение на 7 години до смъртта си е доброволен заточеник. Умира на 25 август 1958 година (при неизяснени обстоятелства – Ю.Й.). Повече информация Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис. В манастира Змей Горянин създава своето голямо поетично творчество, една малка част от него успява да публикува в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“. „Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си. Събрах неговите книги, разкази и стихове с желанието всеки да се докосне до незабравимото творчеството на този забравен писател. Приятно четене Ви желая!

От затвора- 19 ноември 1945 г.

Змей Горянин

Май още малко ми остава
в затвора да си полежа,
и, вярвайте, не съжалявам,
нито пък мисля да тъжа.


Тук беше хубаво, безспорно:
храна, квартира и среда,
но все пак, бремето затворно
си е беда!... (Е, да! Е, да!)


Но вън какво ще правя, братя,
това ума ми не сече!
Не съм съюзен проф-писател,
а пиша, тъй да се рече.


Чиновник никакъв не мога
да стана - нямам си права,
търговец също (Слава Богу!),
работник... остави това!


Тогаз не е ли по-удобно
да си остана тук докрай?
Щастливо, тихо и беззлобно
душа ми да лежи и трай.


Докато Господ я повика
в селенията си отвъд,
където няма политика,
ни Карцер, ни Народен Съд!...

* * *
Запомнете тази проста истина:
една душа в затвор пречистена
отива в Рая без препятствие...
... Утехата - това е щастие!

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Описание Сума
Дарение BGN

Дарете в евро